За знанието на вехтите

Преди години си мислех, че всичко знам и на всички въпроси имам отговор. Сега знам, колко малко знам, а на всеки въпрос, който ми хрумне, давам писмен отговор, най-вече заради себе си. За да се видя след години, колко малко съм знаел сега. А имаше един момент, когато прозрях въпиющата празнота на моята глава. После започнах да я пълня.

Та онова време беше, когато случайно ми попадна тази книжка:platon1

Подхванах я аз със самочувствието на всичко знаещ представител на 21-вия век, горд потребител на интернет… и я завърших без него. Върна ме човека в предучилищна направо, пък е писал преди 25 века, да му се не види. Да обясня с един пример накратко, за какво иде реч:

Всички знаем какво е смелостта. Е как, смелият човек е онзи който без страх тръгва срещу опасността.

– Хмм, – казва Сократ – Ама той осъзнава ли опасността или не? Щото ако не я осъзнава, той е тъп. Пък тъпия човек нещо не ми се връзва със смелия.

– Бе, очевидно трябва да я осъзнава. – съгласих се и аз, както другия участник в диалога.

– Ами като я осъзнава, той дали не се страхува, щото е заслепен от жаждата за слава? Тръгва например на сигурна смърт, щото да се запише в историята. Да се обезсмърти, един вид. – продължава заядливия грък. – Пък ако разума му е заслепен от жаждата за слава, той е безумец. Ама и безумец не означава, че човекът е смел. Отделно той е и егоист, щото не мисли, как да допринесе повече за държавата, а как себе си да прослави. Че и други хора може да жертва за това. Явно смелостта трябва да е нещо различно от глупостта и безумието.

Пък чувството за страх пред опасността, от друга страна, е присъщо на всеки нормален човек, то произлиза от инстинкта за самосъхранение. Бе него изобщо нямаше да ни има. Значи страхът е нещо нормално за човешката същност.

Та до тук – явно смелия човек осъзнава опасността и се страхува от нея. Ако тръгне да бяга – той е страхливец. Значи за смелият човек остава: човек, който осъзнава опасността, страхува се, но преодолява страха си и тръгва срещу нея. То хубаво, ама не така си мислех аз преди това…

А това е само един второстепенен фрагмент от единия диалог, в който са казани много други неща, а целия диалог поставя въпрос, съвсем различен от фрагментите в него.

Та това беше връщането ми в предучилщна възраст – нивото на понятията. И то на абстрактните понятия – всички неща за които не можем да си изградим нагледна представа в главата. Нещата, като смелост, отговорност, та чак до днес споменатото от мен по друг повод – суверенитет. Всички си мислим, че знаем, какво означават… и всички имаме само усещането, че знаем. Я който знае, що е това “суверенитет” да драсне едно определение, пък и кога за една държава може да се каже, че е суверенна?

И да завърша, без да изпадам в дебрите на научните тълкования, абстрактните понятия са относителни и за да ги разбере човек, трябва да погледне въпроса от поне две гледни точки. Неслучайно това е подзаглавието на блога. Тук давам моите разсъждения за неща които не са ми ясни, но съм се опитал да си изясня, без претенции за научна стойност. „Превеждам“ вехтите мисли на хора живели преди столетия на разбираем език.

ПП: За пример само: справедливостта на плоския данък. Моя опит за тълкуване на това понятие е на линка под „плоския данък“. Опитах се да разгледам въпроса от всички гледни точки, за които се сетих.

Be the first to comment

Напиши коментар: