За времето и тортата

По мои наблюдения, фразата “- Нямам време!” – най-често се използва от хората, които нищо не правят. Може да я чуете в отговор на молба да свършат нещо, както от запаленият геймър, прекарал десетки хиляди часове да вдига ниво на поредица от единици и нули, съхранявана на незнаен сървър, така и от всекомпетентната по идейните течения на Фейсбук тийнейджърка, така и от лелката притежаваща висока ерудиция във философските проблеми на безчет турски, а напоследък и индийски сериали.

Нищо против занимавките на хората за убиване на времето, но малко смешно идва оправданието „Нямам време!“. Казах „смешно“, а не „нагло“, защото те реално не лъжат. Наистина нямат време, защото важните неща от живота им не са свършени и всяко странично занимание, отнема така ценният им ресурс от време да свършат това, което трябва да свършат,… но не вършат.

Четох преди години за едно наблюдение на психолозите – за парчето торта и щастието. Забелязали са сериозните учени, че децата, които си оставят глазурата на тортата за накрая и първо изяждат не толкова приятните блатове, като възрастни запазват този си навик за всяка една дейност. Например, на работното място, ако за деня имат да свършат нещо неприятно и друго нещо, което им доставя удоволствие, те първо приключват набързо с неприятната дейност, а после дълго се наслаждават на приятната. За разлика от онези, които като деца, първо са обирали глазурата, а после с часове са се назлъндисвали на не толкова приятния за тях остатък от парчето торта.

Колежката с тъжна физиономия, дето вече трети час дреме във Фейса, а още не е направила отчета, който би и отнел не повече от десет минути, като дете първо си е изяждала глазурата. Сигурен съм… Сега се притеснява, че не си е направила отчета, но въпреки всичко, него прави, а дреме във Фейса. А на предложението да излязат за по цигара на счетоводителката отвърна: – Нямам време!

Време има, за всичко, но да оставя все пак да го каже вехтият:

Не е малко времето, с което разполагаме, а много го губим. Животът е достатъчно дълъг, предлага ни широки възможности за изпълнение на най-великите замисли, но при условие, че целия сме го организирали добре Но ако го разпиляваме от разпуснатост и нехайство, ако не го харчим за нещо ценно, едва когато ни притисне неумолимата последна минута разбираме, че без да сме усетили как върви, той вече е отминал. Така е: не е кратък животът, който получаваме, ние самите го съкращаваме, не бедняци сме, а прахосници на живот.

„До Пвлин за краткостта на живота” – Сенека

Be the first to comment

Напиши коментар: