За свободата и свободията

Имам някакви бегли спомени от икономиката като наука (от Икономическия имам много и ярки спомени, но това е друга тема), за една теория, от средата на миналия век, намираща връзка между политическата и икономическата свобода в държавата.

Ако в една държава от тоталитарен тип с планова икономика и държавна собственост, първо освободиш политическата власт, държавата ще изпадне в перманентна криза. Хората ще се юрнат да правят партии, корупцията избуява, политиците се срастват с бизнеса и т.н. Последващото раздържавяване и евентуално преминаване от държавно контролирана планова икономика, към пазарна такава, просто не се случва.

Партиите в съдружие с маститите бизнесмени ще приватизират де що има и ще се появят монополни образувания, убиващи в зародиш всякаква свободна конкуренция, а от там и пазарната икономика… Това защо ли ми се вижда познато?

Ако обаче, постъпиш по обратния начин, като първо дадеш икономическа свобода, но запазиш монопола във властта на една партия, бизнеса ще се развива много добре, под строгото наблюдение на здравата политическа власт. Ще се извърши се контролиран преход на икономиката от планова в пазарна, при това без сътресенията на хаоса от безвластието. Едва тогава можеш да дадеш на народа и политическата свобода.

Разбира се, както всяка теория и на тази никой не й е обърнал внимание. Или може би все пак някой е. Сравнете родния преход от планова към пазарна икономика с този на Китай. Май създателя на теорията е бил прав и затова сега купуваме китайски стоки – от играчките за децата до леките автомобили. В Китай все още разстрелват за корупция, у нас е нещо нормално. Китай бележи ръст на икономиката година след година, ние в най-добрите си години … не затъваме по-дълбоко.

Иначе си имаме партии по всякакъв вкус и в медиите можеш да прочетеш всичко за всеки. И се смеем на китайците. Но ако те могат да извоюват политическите си свободи, ще имат и свободата на словото, и могъща икономика. Пък ние нормална икономика не виждам да имаме скоро, пък могъща – никога, а на 50% от населението не им пука за свободата на словото. Защото свободата на масата не можеш да я сложиш.

Пък за свободата – имаме я само а думи. В страна с безработица, човек е роб на работодателя си. И гък не смее да каже срещу мизерното си заплащане, защото без него ще умре от глад. А работодателите са роби на партиите, защото в страна с корупция и сива икономика, без политически чадър не можеш да изкласиш.

И свобода на словото имаме – всеки може да си говори каквото си иска, но власт на словото нямаме. В страна с контролирани от партиите медии, няма абсолютно никакво значение кой какво казва в някакъв си блог. Защото достъп до национален ефир имат само онези, за който всички си знаем, че са корумпирани, че си имат обръчи от фирми и т.н. Или платените им журналисти, политолози и статистици.

Свободни и независими сме точно колкото във вица: Независим мъж е този мъж, от когото нищо не зависи.

Не материала ни е калпав, а архитектите на прехода. Материалът ни е същия, какъвто е и в другите страни, просто там управляващите са държавници, а нашите в най-добрия случай са безполезни.

ПП: За този който ме чете като Дявола Евангелието: Изобщо не ми се живее в Китай, защото съм отлепил от дъното. Но съм бил и на дъното и знам, че свободата има стойност, само за хората живеещи добре. Над 50% от българите живеят под прага на бедността и за тях свободата е само една куха дума, една илюзия след която тичат към урните на всички избори. Българинът е роб на мизерията, ако ще и да има право да псува всичко и всички в кварталната кръчма. И ще си остане роб, а китайците сами ще си поискат политическите свободи, когато се увеличи процента на средната класа.

Be the first to comment

Напиши коментар: