За щедростта

Забавно е, колко много хора се мислят за възвишени личности, уповавайки се на своята щедрост. Не говоря за филантропията на богатите – лесно е да даваш, когато имаш в излишък, говоря за хората, които са готови да разделят и последния си залък с ближния.

Нещо повече, за тях светът е безкрайно несправедлив, защото е дал много пари на други хора, а не на човеколюбиви индивиди, като тях. Ех, ако те имаха много пари, какво благоденствие щеше да настане по света…

Да, ама не. Към този вид принадлежат само хората, които философски са приели съдбата си на бедни и изобщо не вярват, че някога ще разполагат с пари. От тук идва цялата им саможертвеност за ближния.

Защото е много по-лесно да дадеш на приятел последните си 50 кинта, отколкото последният си милион. В първият случай, дали ще разполагаш 50 лева налични или с нула, няма особено голяма разлика. Но от нещата, които можеш да имаш с милион да се откажеш в полза на друг човек?…

Отделно, хората, които си знаят, че никога няма да имат много пари, лесно дават последните си средства на приятел, със сляпата надежда, че когато закъсат, приятелят ще постъпи по същия начин за тях. А, че ще закъсат, те изобщо не се съмняват…

Be the first to comment

Напиши коментар: