За родните критикари

Много се забавлявам тия дни с една мисъл на Дидро. Ролята на автора – казва той – е доста самонадеяна; това е ролята на човек, който смята, че може да поучава публиката. А ролята на критика? Тя е още по-самонадеяна, това е роля на човек, който вярва, че е в състояние да поучава онези, които се мислят за годни да поучават публиката. Край на цитата…

Нека се абстрахираме от чисто литературната област на тази мисъл и да я принизим леко. Кой аджеба поучава в училище? Учителя или ученика? Разбира се, този който има повече знания, опит, чел е повече, вникнал е по-дълбоко в тематиката. Неговата критика има функцията на поучаване и то забележете – само за неща, който въпросния даскал вече се е опитал да налее в кухите лейки на подрастващите полуидиотчета. Чисто отстрани погледнато, критикува този, който е над критикувания.

Сега да слезем още по-ниско. До нивото на милите родни критикари, постоянни обитатели на кварталната кръчма. Невероятно просто с каква неизтощима енергия и твърда убеденост тези всезнаещи, и всекомпетентни артикули могат да разбият на парчета всичко – от световната и регионална политика, през киното и телевизионните предавания, та чак до доказалите се по световните терени спортни величия. И съм забелязал, че колкото по-ниско стои в хранителната верига критикаря, толкова нараства способността му да дири кусури на знаменитостите на деня. Той е над тях, повече знаещ, повече можещ… само да не беше тоя малшанс! Оно психолозите отдавна са го дефинирали това, като избиване на комплекс за малоценност, ама нейсе.

Гочоолу, дето цял живот е бил последна дупка на кавала, дето не е положил елементарно усилие, да направи нещо от себе си, не си е напънал г*за да постигне нещо, същия този безсмислен, безполезен, но не безизвестен представител на родната фауна, дето даже е избягал от реалността в перманентното спиртосване на съдържимото на черепната си кутия, той се поставя над всички … и така си храни самочувствието.

Ако само за миг този титан на родния критицизъм, този политически, актьорски и не на последно място – спортен гений можеше да си представи, колко силно се страхува примерно Бербатов от унищожителната мощ на чисто непредубедения разбор на снощното му представяне, как Бекъм сън не го лови горкия, щото няма как да се поучи от безценните съвети, за да блесне с тях в нова, неподозирано ярка светлина… Направо да ги съжали човек тия известните… Мъка…

Още за критиката и критикарите има тук, тук и тук.

И най-вече тук.

 

Be the first to comment

Напиши коментар: