За публикациите на психолозите

Коментар към статия в Кафето.

Ммм, чета текста и се сещам за няколко неща. Млад мъж влиза в автобуса, посяга да се хване за тръбата горе и с ужас установява, че се е изпотил. Срамно-сконфузена физиономия, другите го гледат назидателно и на следващия кадър, същия мъж, сияещ, щото е ползвал намси-к’ъв-си продукт. Сцена втора: млада жена излиза с приятелки, потрива засрамено крака, гледа виновно /глас зад кадър услужливо ни уведомява, че е неразположена/, осъдителни погледи на приятелките, после новите превръзки и неземно щастие на лицето й, тя просто пърха. Трето: Отчаяно-депресивната физиономия на момиче с две-три младежки пъпки, пренебрежение в погледа на другите тинейджъри…. толкова с примерите. Има още тонове подобни реклами. Механизма е очеваден: вменява ни се нещо естествено за срамно, после ни се предлага спасение под формата на нещо дето се продава от рекламодателя.

Забелязали ли сте, че по-старото поколение, сме много по-толерантни към изпотените хора, жените в цикъл не се притесняват и т.н.? Щото сме израснали във време, когато не ни заливаха подобни глупости от екрана. Не ни караха да се срамуваме от човешкото си тяло и същност и ние ги приемахме за нормални състояния. Дедо Фройд май даваше примера с бебето и лайното – дето първото не се гнуси от второто. Всичко идва после с възпитанието.

Статията прави същото: обяснява ни, че се раждаме дефектни, с годините проблема се задълбочава и накрая плахо и едновременно с това обвинително ни се обяснява, че лек има /психоанализата/, ама ние сме тъпи и изостанали, че не го използваме. Толкова за схемата на статията.

Сега за съдържанието: лошото е, че на баш специалистите, като авторката, им е пределно ясно, що хората са все по-депресирани. Щото го учат това, ама няма да седне да обяснява причините и механизмите, а пише текст за да си рекламира професията. Чак стига до абсурдизъм.

Раждали сме се несъвършени, щото сме самотни авторитетно се цитира някаква си италианска специалистка. Първо тази теория не е нейна, а на един вехт писал преди около 2300 лета, второ това не е теория а мнение. За да стане теория, требе да се докаже, иначе си остава мит. После, обществото и средата задълбочавали този проблем и т.н. Демек, ние се раждаме дефектни и сме обречени. Дръжки Ако тази авторка искаше да помогне на някого, нямаше да излага изкривените си теории, а щеше да ви светне какво е учила в час.

А какво е учила? За самотата: че родителите не обръщат достатъчно внимание на децата и радостта от вниманието еволюира до необходимост, а когато е необходимост, това е зависимост. За одобрението, щото мамите са тъпи и от страх да не изпуснат авторитета си, вечно са недоволни от постиженията на малките човеци, което пък от една страна превръща одобрението отново в необходимост, а от друга ги прави комплексирани и нерешителни. За непреживяването на тъгата, щото чавето като е тъжно, мама и тате му купуват подарък, вместо да си поговорят с мъника. И то се научава, че като е тъжно, получава облаги /сещате ли се за глезлите, дето се цупят?/. С годините това прераства в перманентно състояние на нацупеност, първо, щото човека не се е научил да преживява тъгата, второ, щото стига до търсене на съчувствието като печалба, вместо сам да се опита да бъде щастлив. И как непреживяването на тъгата се натрупва до депресия, а търсенето на съчувствие, стига до хипохондрия.

Елементарни са грешките на родителите, но точно тази авторка няма да ви ги обясни или щото няма сметка, или щото не си помни наученото в час.

Be the first to comment

Напиши коментар: