За “негативната” реклама

Като един некомпетентен в сферата на рекламния бизнес човек, идея си нямам за принципите, правилата и методите за въздействие на заливащите ни ежедневно тонове реклами. Но, като средностатистически (пасивен) потребител на рекламите съм забелязал, че както всяко нещо, което консумираме, така и информацията която достига до нас, си оказва своето въздействие. Оставам с усещането, че както ефекта на „Е-тата“ в храната, така и някои, на пръв поглед, маловажни детайли в рекламните клипове, след време нанасят трудно поправими увреждания на крехкия човешки организъм. И по-специално на най-крехката му част – онази затворена в черепната кутия.

Специалистите делят рекламите на черни, бели, анти, розови и т.н., аз като неспециалист ги деля на две групи: позитивни и негативни. И ги деля по един признак, който наричам скритото послание: т.е. нещо, което ни се набива тайничко в подсъзнанието, нещо като Е-тата в храната, което малко по малко ни променя. За да обясня, какво ми се върти в празната глава, ще ползвам едни примери от преди време:

„Млад мъж влиза в автобуса, посяга да се хване за тръбата горе и с ужас установява, че се е изпотил. Срамно-сконфузена физиономия, другите го гледат назидателно и на следващия кадър, същия мъж, сияещ, щото е ползвал намси-к’ъв-си продукт. Сцена втора: млада жена излиза с приятелки, потрива засрамено крака, гледа виновно (глас зад кадър услужливо ни уведомява, че е неразположена), осъдителни погледи на приятелките, после новите превръзки и неземно щастие на лицето й, тя просто пърха. Трето: Отчаяно-депресивната физиономия на момиче с две-три младежки пъпки, пренебрежение в погледа на другите тийнейджъри…. толкова с примерите. Има още тонове подобни реклами.

Механизма е очеваден: вменява ни се нещо естествено за срамно, после ни се предлага спасение под формата на нещо, което се продава от рекламодателя.“

Това аз наричам – негативна реклама: съвсем невинно ни набива в главите, че разни неща са срамни, неприлични и т.н., като по този начин ни променя и моделира мирогледа по вкуса на производителя на даден продукт.

С други думи: рекламните агенти много добре знаят, че човешките комплекси са бездънна яма за копане на приходи. И ако нямаме някакъв комплекс, рекламите услужливо ще ни го формират, после периодично ще ни го донабиват, за да ни създадат зависимост от продукта им и после да си осигурят гарантирани приходи.

Защото ако те накарат да се срамуваш от изпотяването, ти няма да си помислиш да излезеш от къщи, без да си се напръскал с онзи дезодорант – те ти редовна и гарантирана употреба на продукта. Ставаш зависим от него, а всяка зависимост е робство. Едно е да се чувстваш по-добре, когато си се напръскал, друго е да се чувстваш зле, ако не си. Първото е продукт на позитивната реклама (онази в която като се напръска, момичето се усмихва), второто – на негативната от примерите по-горе.

Забелязали ли сте, че по-старото поколение, сме много по-толерантни към изпотените хора, жените в цикъл не се притесняват и т.н.? Щото сме израснали във време, когато не ни заливаха подобни глупости от екрана. Не ни караха да се срамуваме от човешкото си тяло и същност и ние ги приемахме за нормални състояния. Дедо Фройд май даваше примера с бебето и лайното – дето първото не се гнуси от второто, защото никой все още не му е казал, че то мирише на лошо. Всичко идва после с възпитанието.

Не казвам, че трябва да започнем да харесваме миризмата на тялото си, когато сме изпотени, а още по-малко тази на лайната, а да не смятаме изпотяването за нещо срамно. Да не вкарваме дезодоранта към нещата от първа необходимост, които винаги носим със себе си. И без това, от срастването на човека с GSM-а не ми стигат джобовете по дрехите да нося всички джаджи без които не мога. Накрая ще носим по една каруца подобни неща със себе си… когато слизаме до магазина например…

Be the first to comment

Напиши коментар: