За хората и животните

Преди къде половин век, дедо Ейбрахам развива една теория, която изобщо не се нрави на голяма част от хората. Забелязал човека, че има известно разделение на прагове на човешките потребности и дефинирал известната „Пирамидата на Маслоу“. До тук нищо лошо.

Лошото на теорията е в последното стъпало и по-точно диагнозата на дедо, че всички индивиди недостигнали стъпалото на себеактуализацията, … са болни. Там му е била грешката, ако искаш нещо написано от теб да стане популярно, то трябва да гали егото на публиката. Е, да, ама при условие, че над 90% от хората са застинали в развитието си, съответно според Маслоу са болни, чакай продажби на книгата си, респективно популярност на теорията.

Всъщност, няма лошо във вегетирането на едно и също място: няма как всички да са вождове, трябват и индианци да копат картофите. Я си представете общество от писатели, художници, ПиАри, дизайнери и програмисти? Ще изпукат от глад…

Лошо има, обаче, че неразвиващите се всячески се мъчат да спънат развиващите се. Един приятел навремето ми разви теорията, че кой знае колко пъти е бил преписван през хилядолетията Платон, колко ли незнайни хорица са променяли думите му по свое усмотрение и в крайна сметка, колко е безсмислено да се чете нещо, което вероятно е толкова изкривено.

Хмм, препоръчах му, първо да прочете петте книжки, пък после да дискутираме идеите, независимо дали са плод на платоновия ум или не. Още не ги е прочел. А на мен тези книжки ми разпалиха любопитството и от тогава до сега бая вехти попрочеттох. И доста интересни гледни точки видях.

Примери бол, дори развиващите се хора са наричани ненормални, щото не са като другите. Не могат, например, да киснат с часове във фейса, обичат тишината, имат нужда чат-пат да останат сами, за да поразмишляват над разни неща.. Изобщо – ненормалници!

А знаете ли, уважаеми нормални, кое според Платон отличава човекът от животното? Способността му да се развива неограничено. Добре че не е написал, в сила на Маслоу, че хората застинали на едно място са по-близко до животните, отколкото до хората, щото тогава със сигурност писанията му нямаше да достигнат до нас.

Все щеше да се намери някой, като папа Григорий I, който през VI-ти век заповядал да се изгорят съчиненията на Тит Ливий. Нещо го е издразнило, че хората говорят векове след смъртта на историка за книгите му и заповядал да се унищожат. За което е канонизиран за светия и до днес църквата го чества.

Be the first to comment

Напиши коментар: