За Църквата и психоаналитиците

То хубаво написах заглавието, ама ще почна не с Църквата и психоаналитиците, а с … циреите. И не защото смятам църковните служители и психоаналитиците за циреи, а защото механизма на циреите е сходен с този на едни други циреи.

Значи, за неизпиталите удоволствието да имат циреи, циреят е дълбоко възпаление на космения фоликул, което набира страшно много гной, ужасно боли, от време на време се пука, но ако не излезе жилото, зараства и пак набира гной. Изобщо – гнусна работа. И щото е гнусна, пък и по правило излиза на нелицеприятни области, като задника и слабините, хората страдащи от цирей, … си страдат тайно и не се лекуват. А само за няколко минути, хирургът може да го сцепи, да си изтече и зарастне за няколко дни и толкова.

Психоаналитиците, от  своя страна, имат претенции, че лекуват мозъчните цирей. Някаква стара психическа травма, която тлее и набира дълбоко в мозъка, от време на време избива, но ако не се спука да изтече напълно, може да ни мъчи доживот. Затова и правят беседи с болния, ровичкат се в миналото му, докато намерят гноясалия фоликул на травмата, и когато той го види, осъзнае и сподели с психоаналитика, циреят изтича вовсе с фоликула.

Това накратко, психоанализата е далеч по-сложна наука, но механизма на лечението е горе-долу като цепването на цирея със скалпела на хирурга.

Много статии, написани от психоаналитици, се вихрят из нета: как хората се срамуват да си признаят, че имат психо-проблем, какъв процент от населението страдат от психични проблеми и т.н. Може и да има дори статии за това, за което и аз седнах да пиша. Не знам, нямам претенции за авторство на идеята, споделям някои работи, дето ми минават през главата…

А седнах да пиша за времето, когато сеансите при психоаналитика са били задължителни и безплатни. Само преди стотина години, всяко дете от християнския свят е било водено на психоаналитик. Всеки възрастен е правил същото, щото така е било редно. Отивали са при изповедника и под закрилата на тайната на изповедта, са си изпявали и майчиното мляко. Отвориш си душата да изтече всичката чернилка, изпишат ти да рецитираш десет пъти „Отче наш“ и двадесет „Аве Мария“ … и готово. Олеква ти и нямаш проблем. Те ви Църквата в ролята на психоаналитика, а доколкото знам и психоаналитиците предписват плацебо. Е не като десет пъти „Отче наш“ и двадесет „Аве Мария“, а нещо съвременно, хапченца някакви.

Системата е работела почти две хилядолетия, до момента на развенчаването на ореола на Църквата от Ницше и компания. Червената философия довършва делото и в резултат, болшинството от съвременните хора не ползват услугите на Църквата, … и са започнали масово да страдат от психо-проблеми.

Не осъждам развенчаването на църковния морал, но когато събаряш нещо порочно, трябва много добре да го огледаш, дали въпросното нещо няма и някакви полезни, трудно забележими, но важни, функции, и едва след като намериш заместител, тогава да събаряш.

Дори и съвременната психоанализа не може да замени ролята на изповедника. Остави, че е скъпа и не по джоба на всеки, и хората се срамуват да потърсят помощ, но психоанализата няма едно фундаментално качество за да действа – авторитета на лекуващия. Поне така твърди Маслоу и аз съм съгласен с това. Нямаш ли доверие в човека, трудно би си изпял бакиите, а ако не го считаш за авторитет, не вярваш, че може да ти помогне. Особено хората с кариера на властови позиции, представям си, как ще отиде някой мениджър на голяма фирма при някоя прясно завършила кифла и ще се изповяда…

А Църквата е притежавала и двете качества: свещената тайна на изповедта и авторитета на институцията, проводник на Божията воля на земята. Отделно и самите изповедници са били най-образованите хора по онова време. И психоанализата в онзи й примитивен вид е работила.

Сега по статистика, над 50% от населението на развитите държави страда от някаква форма на депресия. Пък колко ходят по улиците и си приказват сами…

Be the first to comment

Напиши коментар: