Воля и инат

Малко са нещата, които толкова да  си приличат по външното изразяване и да са толкова противоположни по произход.

Волята, в най-силната си проява, е способността да се наложиш над себе си. Да превъзмогнеш дребните удоволствия, да положиш усилия, за да постигнеш нещо по-голямо. Проява на силна воля е, както да спреш цигарите, така и да си напънеш задника, да научиш нещо, за да си намериш по-добра работа.

Инатът, от друга страна, е съпротива на чуждата воля. Когато вървите с някого и отивате, където вие искате да отидете, … и той спре. Но не спира, защото на него му е необходимо да спре, а за да спре вас. Сравнението с магарето на моста не е случайно: без магарето, човека не може да си свърши работата. За инатът няма значение, кое е правилно или по-добро, за него важното е да направи наопаки на това, което вие искате. Защото спирайки, той упражнява властта над вас, да ви спре.

А причината на ината е … липсата на воля. Безволевите хора никога не искат да отидат някъде, но са способни да стигнат до саморазрушение, за да спрат вас.

Произходът на двете явления  е самочувствието. Хората със силна воля, налагайки се над себе си, постигат разни неща и имат обосновано самочувствие. И те нямат необходимост да упражняват власт над други хора безпричинно, за да си хранят болното его.

Другите, онези със слабата воля, никога нищо не постигат и като следствие от това, самочувствието им е под санитарния минимум. И точно те използват всяка възможност да се наложат над някого. Само и само да си нахранят жалкото самочувствие, че те са ви принудили да направите или ненаправите нещо. Всяко упражняване на власт над някого, поставя упражняващия властта в по-висшата позиция.

Но най-смешното е, че хората с най-голям инат се имат за волеви натури. Наивно си въобразяват, че като застават винаги напреки, това е демонстрация на силен характер и воля.

Be the first to comment

Напиши коментар: