В защита на човешките права

Гражданинът А отглежда лавандула. За да отглежда лавандула, гражданинът А арендува земя и плаща наем. Гражданинът А плаща за техника да му изоре земята, плаща за семена и препарати. Гражданинът А плаща и застраховка на продукцията.

И идва лятото и времето за прибиране на продукцията. Гражданинът А е инвестирал маса пари и труд, треперил е за всяко облаче да не му съсипе продукцията и накрая почва да жъне лавандулата и да я предава във фабриката за извличане на лавандулово масло. За да изкара някой лев да си избие инвестицията и евентуално да има средства да си изхранва семейството.

Но докато гражданинът А жъне от единия край на нивата, номадите Б идват с каруца и започват и те да жънат… от другия край. Ожънатата лавандула от номадите Б се предава във същата фабрика. На гражданинът А това незнайно защо не му харесва и подава жалба в полицията. После втора жалба и трета, но полицаите са твърде заети да му обърнат внимание.

Гражданинът А отива при номадите Б и учтиво ги уведомява, че  това не е тяхната нива и те нямат право да жънат там, но това пък противоречи на тяхната култура и разбирания, и гражданинът А бива изгонен с камъни. Гражданинът А си вади медицинско и пак подава жалба в полицията.

Поради напрегнатата обстановка в Украйна, полицията съвсем нормално отново не обръща внимание на Гражданина А и той се обажда на приятел за помощ. Приятеля да наречем гражданина В. Та така гражданите А и В със съвместни усилия успяват да убедят номадите Б, че това, което правят не е възпитано.

Номадите Б си тръгват и след 2-3 часа се връщат със още 4 каруци номади начело със местния им водач, за да убедят гражданите А и В, че техните действия не са правилни и нарушават човешките права на номадската общност, застрашават културата им и обричат децата им на гладна смърт. Вдигнали вили, лопати, сърпове и други селскостопански инвентар, двадесетината номади тръгват срещу гражданите А и В да отстояват правата си.

Дошлият да помага гражданин В, по едно чисто съвпадение е ловджия и съвсем случайно си носи пушката. Произвежда предупредителен изстрел във въздуха, вселедствие на което, групата номади се изпаряват, зарязвайки каруците си и никога повече не се връщат.

До тук с простотията ми, накрая сериозно: наистина, гражданите трябва да ходят по ръба на закона, за да си отстояват правото на труд и съществуване. И както страната е заплашена от международни санкции за действията на кмета на Стара Загора, така и моите познати едва отърваха присъди за причинени морални щети и стрес на крадливите цигани. И после се чудим, защо младите бягат от страната…

Be the first to comment

Напиши коментар: