Уважавай себе си…

Остро съм алергичен към всички крайни каузи – за мен „веган“ е диагноза на психично заболяване, а „диета“ – рафиниран метод за самоизтезание. Идея си нямам, какво е „глутен“, а „холестерол“ ми звучи, като коренен жител на третата планета от Алфа Кентавър. Съжалявам, твърде много теории се подвизават из нета, за да обърна внимание на всички, затова в този текст ще говоря само за лични впечатления и опит.

Ако да не обръщам внимание на всички теории, на тялото си обичам да обръщам внимание, а имам и 40 годишен опит с него. Не за друго, но поради простата причина, че си е мое, принуден съм да съжителствам с него и съм убеден, че друго няма да ми бъде дадено, и не без участието на осъзнаването на факта, че ЕГН-то не прощава, предпочитам да си го поддържам във форма. Повярвайте ми: 40 може да бъде чудесна възраст, само, ако обитаваш 20 годишно тяло… или поне такова, изглеждащо, като 20 годишно.

Разбира се, много може да се спори и хиляди аргументи да се приведат за здравето, суетата, толерантността към по-пълничките, ГМО, ХАРП и прочее, но аз в такива дискусии избягвам да влизам. Всеки е свободен да прави, каквото си иска, стига да не пречи на останалите – всички го знаем това, но малцина се сещат, че душевното спокойствие дава свобода на ума, пък по простата причина, че си вадя хляба не с ръцете, а с главата, много държа да си го поддържам в изрядно състояние.

Случвало ли ви се е, да стоите на една страница от книга половин час, препрочитайки първите две изречения? Не се чудете – умът ви е тревожен. Натрапчиви мисли се въртят в кръг и на принципа на центробежната сила изтласкват всяка външна мисъл извън съдържимото на черепната кутия. Пък най-натрапчиви са мислите засягащи здравето и самочувствието.

А хармоничното и добре поддържано  тяло не е нищо повече от здраве и самочувствие. Не ги гарантира, но е необходима предпоставка за наличието им. Няма нищо по-важно от здравето, но го осъзнаваме едва когато го загубим и няма нищо по-депресиращо от това, да се срамуваш от външния си вид.

Реалността е твърде различна от това, което ни се иска, а реалността е, че “опаковката продава”, колкото и несправедливо да ни се струва това. „По дрехите посрещат…“ – нали се сещате. Какво значение има, дали е правилно или не, щом всички го правят?

А всъщност е и правилно, и справедливо, защото отношението ни към тялото, което обитаваме, си е демонстрация на уважението ни към самите нас. И от тази гледна точка е малко нагло да искаме да ни уважават, щом самите ние не се уважаваме. Нали си спомняте, какво казват старите хора? „Уважавай себе си, за да те уважават и другите.“. Така че вместо да се чудим, как да оправдаем собствения си мързел и слабохарактерност, или да заклеймим гледната точка на другите, далеч по-ползотворно би било, да отделим по 30-40 минути дневно да приведем в порядък кочинката, която обитаваме, и наричаме „тяло“.

Be the first to comment

Напиши коментар: