Титанични напъни на мисълта

– Постоянно го мисля! – тежко въздъхна една моя колежка по повод 17- годишния си синковец и порочната му склонност да се заседява докъм 11ч. вечерта с „непроверени“ компании и неоторизирани момичета в тях. Свела поглед над впечатляваща с размерите си купа пълна с подозрително зеленееща се субстанция, колежката излъчваше вълни на майчина загриженост и безпокойство.

– Ти – викам – заради него или за себе си го правиш това с мисленето? – „захапах“ я небрежно аз вместо пицата с размери на олимпийски стадион пред мен.

– Е, как? Нали за НЕГО мисля! – отговори, откровено младеещата и видимо добре поддържана за майка на 17- годишен син колежка. В кварталната пицария на една пряка от офиса, избрана поради хроничната ми алергия да пешеходствам на дълги разстояния на пълен стомах, внезапно се появи напрежение във въздуха предвещаващо буря.

– Добре де, сега остава само да ми обясниш, Какво по точно правиш за него като го мислиш. Как по точно му помагаш? – продължих да я хапя вместо пицата.

Последва ожесточено ровене в купата със салатообразния треволяк, а колежката от меланхолично нечифтокопитно пред купа сено, започна да се превъплъщава в чифтокопитно такова с рога, току що видяло парче червен плат. И щото съм изключително добро, мило и тактично същество, продължих:

– Навярно притежаваш някакви феноменални способности да правиш неща с мисълта си? Сигурно успяваш по някакъв начин да го предпазваш от опасностите на лошия свят, само с титаничните напъни на мисълта си?

Ровенето в салатата прерасна в шумно ровене на салата от ударите на вилицата в стените на купата, а челото на колежката опроверга категорично способностите на ботукса да скрива бръчките.

Воден единствено и само от вроденото ми човеколюбие и неподправения ми усет да водя благи и приятни разговори, продължих да разсъждавам на глас, загледан в апетитната, пристегната от черно клинче, задница на, преминаващата в близост сервитьорка:

– Не ми казвай, че като се прибере вечер, започваш да му обясняваш, какви безпокойства ти е причинил с поведението си, какви душевни терзания си изживяла докато го чакаш?

Колежката започна да се раздвоява между неистовото желание да ме замери с вилицата си или далеч по-хуманното нахлупване на купата на главата ми.

– А, може би, и смяташ, че синът ти е длъжен затова, щото ти постоянно го мислиш?

Душевната борба на отсрещната страна, предвещаваща откровено неблагоприятни за мен последици, най-неочаквано приключи и колежката видимо облекчена, и определено горда от възвръщането на високото мнение за себе си, отсече:

– Не мога да не го мисля! Та, аз съм му майка!!!

„Не можеш щото не искаш – продължих вече на ум аз, категорично отказвайки се от привилегията да заприличам на равин със бакембарди от маруля – а не искаш, щото е далеч по лесно, вместо да си намериш някаква занимавка, просто да си седиш и да го мислиш“.

И най-вече, за да можеш да му обясняваш после, какъв завършен егоист е той, щото видиш ли, искал вечер да излиза до късно с кой знае какви пропаднали момичета. И изобщо не му пука, че майка му си седи сама вкъщи и си съсипва нервите да го мисли. Да се опитваш да ги подчиниш, като го караш да се чувства виновен и едва ли не длъжен пред теб. Кой всъщност е егоистът тук?

Да мислиш някого – колко благородно изглежда това в очите на този, който го прави и колко безполезно е за този, когото го мислят. Пък и колко изискан начин да накараш детето си да се чувства виновно пред теб. Йезуитите са били направо аматьори в сравнение със свръх-загрижените майки.

На практика, обаче, майките като моята колежка изобщо не се замислят как се чувстват децата им. Обзети са единствено от вездесъщата мисъл как да се изкарат по-загрижени, по-всеотдайни… или с две думи – по-добри майки. И задължително държат децата им да са наясно с това.

Егоцентричният им ограничен мироглед изобщо не допуска, че всяко тяхно действие оказва влияние върху околните. Твърде заети да задоволяват собствените си потребности, и през ум не им минава, че карат децата си да се чувстват виновни, задължени, неморални и в крайна сметка нещастни.

Колко възвишено, а?

Be the first to comment

Напиши коментар: