“Терминал 2”

„Гений не е онзи, който пръв е открил нещо, а онзи, който първи е разбрал нещо, което всички преди него са виждали, но никой не го е разбирал.“ – казва един немски мислител преди точно 200 години. „Геният е дотолкова зрящ зад кулисите на общоприетото, че плаши хората, нарушавайки спокойствието на подреденото им върху заблуди битие и затова е обречен на унищожителна критика.“ – споменава в биографията си един друг немски мислител къде 20 години преди това.

След още 50 години, един признат за гений обитател на друга северна страна, в своята книга „Бесове“ слага следното послание в предсмъртното писмо на обесилия се герой:

„Човек, който прекъсне връзките си с родната земя, губи нейните богове, т.е. губи целите на живота си.“

И това обяснява, според мен, присъствието на мнозина наши сънародници по форумите. Винаги ми е било странно, що дирят в БГ форумите люде, открито заявяващи, какъв качествен скок в живота си са постигнали, вземайки решението си преди години да напуснат страната. Начетох се на сравнения, колко са възпитани хората на запад и колко са залюпени българите, колко са подредени онези държави, и колко е смотана България.

Обяснява и формирането на общности в развитите държави на големи групи хора по национален признак – въпреки, че всички те се оплакват, колко им тежи селянията на сънародниците им в Обетованата земя.

Обяснява и решението на завърналите се в родината легионери, напуснали прехвалените държави и завърнали се в родната кочина.

Преди 15 години, един хърватин ми сподели, че имат над милион емигранти при население наполовина на нашето, но странното за мен беше, че този факт изобщо не го притесняваше. „И те се връщат“ – разказваше ми той – „едни заминават, други се връщат, като разликата е, че заминаващите отиват голи и боси, а завръщащите се носят припечеленото през годините на запад.“.

Затова и съм оптимист за бъдещето на страната ни и не се плаша от трагичните прогнози, основаващи се на моментната статистика на емиграцията. Човек рано или късно осъзнава, че сам по себе си е една прашинка в човешкото гъмжило населяващо планетата и следата, която ще остави след себе си е дотолкова пренебрежимо малка, че започва да се чувства загубен. И тогава се сеща, че му трябва общност, към която да принадлежи и така, отдавайки своя дял към нея, заедно да оставят нещо значимо. Затова са възникнали и народите, като обединение на хора с общ език, култура и традиции, затова и евреите 2000 години без държава пръснати по света, са продължавали да се считат повече за евреи, отколкото за американци, англичани или французи, затова и в Щатите има цели квартали (с размерите на средно голям български град) руснаци, китайци и мексиканци, затова и моите познати вече 15 години в странство, продължават да се наричат българи, въпреки че имат гражданство на далеч по-силни и развити държави.

Et memento quia pulvis es, et in pulverem reverteris, а прахта от която сме всички родени, е една и съща. И тази прах е една от най-упоритите на света: Ромен Ролан обявява евреите за най-устойчивата нация, защото са се съхранили 2000 години като нация без държава, но и ние не падаме по-долу с 500 под чуждо владичество. Не е от вчера този народ и не малко е видял. И няма да се затрие, колкото и да се пънат НПО-шките списващи в пресата статии да ни вменят национален комплекс за малоценност, като ни поучават от коя страна се седи на ескалаторите на Метрото, колкото и да ни продават политиците на чужди интереси за кирливи 30 сребърника или само за едното „конграчулейшънс“.

И не американските сенатори трябва да ни дават акъл, а те да се учат от нас, защото ние сме доказано оцеляващи в твърде размирен регион, а тяхната държава все още е на тийнейджърска възраст по стандартите на Стара Европа. Кога се докарат до годините на нашата страна, тогава могат да дават акъл. До тогава са едни недорасляци, ако и да са по-богати и технологично развити – историята помни не една и две велики империи, които днес съществуват само в книги, написани на езици, наричани „мъртви“. Дали ще доживея, български политик да удари по масата и да заяви на всослушание този факт?

 

ПП: Бих е радвал, ако четящите блога сънародници пребиваващи в странство, споделят впечатленията си от различните държави, но не с цел  да изтъкнат правилността на избора си, а като впечатления от приема, културата и усещанията от местата по света.

Be the first to comment

Напиши коментар: