Съвременна литература

„Едни хора имат, какво да кажат, но не могат да го кажат. Други могат да говорят много добре, но нямат, какво да кажат“ – разправял един римски сенатор – „И двата вида са еднакво безполезни“ – отсъжда накрая той.

Словата на най-известният римски оратор датират отпреди къде 2к години, но това не ги прави по-малко актуални в наши дни.

Има книги, написани на изключително добър език, леки и приятни за четене… и също толкова изключително безсмислени. Нещо, като да говориш приятно, но нищо ново да не казваш. Музика за ухото … и скука за ума.

– Тате виж! Кола! Я, тате, виж, още една кола! – коментираше синковеца, кога беше около седем – осем годишен преминаващите покрай кварталното барче автомобили.

Да коментираш, че светът съществува и то пред хора, които го виждат същият този свят, е нищо повече от създаване на излишен шум. Но, ако на децата им е простено, а дори и за забавни могат да минат, то безчетната плеяда, титулуващи се  по медиите, като писатели, наши съвременници изглеждат малко инфантилно със затрогващата си склонност да създават безсмислени книги. Книги, които нямат идея, какво по-точно искат да кажат на читателите си.

Дар слово само не стига, трябва и акъл – ще си позволя да перифразирам известната реклама от близкото минало. И може да имаш прекрасен стил на писане, да използваш най-чудесните изразни средства, но книгата създадена без идея, какво иска да каже, е осъдена да умре със създателя си, ако не и преди него, изместена от следващия моден писач, който с личните си драми залее книжният пазар.

Всеки може  да напише един роман. Започнете с „Роден съм на…“ и така за нула време ще надраскате 200-300 страници минимум. Ако не и 2-3 хиляди.

А големите писатели, тези, които са останали в историята на човечеството, са писали книгите си около някаква идея. Един психологически феномен, социално явление или поведенчески модел, които и до ден днешен са актуални.

Бедното момиче-тарикат израснало в контакт с висшето общество, което би си легнало с всеки, осигурил и влизането в това общество от „Панаир на суетата“ на Текери, по нищо не се различава в поведението си от съвременната провинциална кифла, преспала с мъжката половина на столичния хай-лайф, за да се докопа до успешен брак с някоя родна знаменитост или предаване по някоя национална телевизия. Фонът на действието, обстановката от романа на Текери, може и да са остарели и да звучат архаично на съвременния читател, но поведенческия модел на кифлата, прежалила се да си ляга с тлъсти чичковци, с нищо не се е променил.

Това е скромен пример за книга написана с идея и тя се чете, и в наши дни, въпреки, че Текери не е най-големия писател за времето си, но „творбите“, които описват светът такъв, какъвто всички го виждаме, са осъдени на забвение. Както и книгите на хилядите други писатели от времето на Текери. Някой да е чувал за тях? А са били не по-малко от писателите на нашето време. И също като тях са нямали идея, за какво по-точно пишат.

Толкова за безсмислените книги. Не казвам, че са излишни – човек понякога има нужда да разпусне, да убие някой и друг час с ненатоварващо ума занимание, но малко са ми смешни писателите, които реват по медиите, че хората не четели, за кризата на културата и т.н., а всъщност имаме криза на развитието на въпросните писатели. Щом в книгите написани преди няколко века има повече смисъл и съдържание, отколкото в продукцията на хора израснали и ползващи се от напредъка на информационните технологии, и масовизащията на книгопечатането.

Be the first to comment

Напиши коментар: