Синдрома… “самотна майка”

Текста е написан в отговор на статия в Кафето и някои от коментарите под него. Съзнавам, че звуча откровено грубо, но си беше “империята отвръща на удара”.

…………………………………………

Едно време преди доста години имах семейство, после нямах такова. Кой, кога, как и защо не е интересно. Интересното започна тогава.

Към въпросния вече свободен електрон в мое лице, започнаха да проявяват нездравословен интерес свободни и не толкова свободни електрони от противоположния пол, който аз с нескрито възхищение наричам по-нежната, по-красивата и по-чувствената половина на човечеството. На част от тях имах честа да ви обърна внимание в предния си текст (е неудобно ми е да го нарека статия), а за другите ще ви разкажа сега. Иде реч за дамите от вида  „самотна майка“ подвид – „разведена“. Защото има и още един подвид, който категорично искам да изкюча от писанието си и ако случайно на този текст са попаднали такива, бих ги помолил да спрат до тук, следващото не се отнася за тях.

Та в момента в който придобих статут „сингъл“, пък бил той и с дете по документи, в полезрението ми  започнаха да налитат като мухи на ла*но гореспоменатите индивидки. Една колежка (с момиченце на 4 годинки) внезапно разви склонност да ми носи сутрин кафе, при условие, че до този момент и „Добро утро!“ не ми казваше. Друга (с момченце на 2) изненадващо започна да ме кани на барчета, партита, хижи и други подобни места за отдих и развлечение. Трета… Пък аз си мислех, че мъжете трябвало да предлагаме на жените, как са се променили нещата само за десетина годинки. Туй ще да е от еманципацията сигурно…

По него време заслепен от общата мода и грубо подведен от приятелите ми и се бях включил в така наречената „социална мрежа“ именована „Сурат тефтер“ на езика на комшиите ни от южната граница. При промяната на статута ми в „необвързан“, пощата биде задръстена с нежни писъмца, част от които бяха в смисъла: „Разбрах, че и ти имаш дете, и аз имам дете. Ето вече имаме нещо общо, какво ще кажеш да излезем на кафе някой ден.“. Тцтцтц, то на този принцип, май имам нещо общо сигурно с няколко стотин милиона, ако не и милиард жени по света, дали трябва да изляза на кафе с всички тях?

Както и да е, част от контактите получиха развитие, някои дори с твърде приятни преживявания от „трети вид“, продължили с месеци. Но както във всяка по-продължителна връзка, прераснала в съжителство, в един момент се стигаше до етапа на обсъждане на въпроса, за резултата от така често извършваните с цел тренировка и носещи толкова голямо удоволствие, физкултурни упражнения практикувани най-често в хоризонтално положение (понякога и на кухненската маса), за краткост – децата.

И неминуемо отговора на този въпрос беше:

-Ами аз си имам дете и повече не искам.

-Ахам, ами добре, чао тогава – кратко отвръщах аз.

То и по пътищата кротко стоят едни каки, и вечер по спирките висят. И те предлагат само секс, но не те карат да им вземаш детето от градина, докато са при козметичката. Не те карат да решаваш задачи с него, докато пият кафе с приятелки в мола. Не те карат да ходиш на гости при тяхните, не ти мрънкат, не ги боли главата, не се налага да търпиш кризите на ПМС-то им, не ти искат пари за нов GSM… И те не искат деца… Е да искат пари, то щото пък другите не искат.

Още по-забавни бяха причините посочени от тези дами, като отговор на въпроса – защо са придобили този статут? Предлагам на вашето внимание представителна извадка от получените резултати:

-Той бившия ми мъж като се оженихме, беше нежен и добър, но после много се промени не знам защо, стана лош и затова се разделихме.

-Бащата на детето ми по принцип нищо не струваше, но бях решила да родя преди 25, за да не си преча на кариерата и той ми беше приятеля тогава.

-Аз си знаех, че е несериозен още от началото, но нашите толкова натискаха за внуци…

-Да си мина по реда…

-И аз не знам защо родих тогава…

-И аз не знам защо се разделихме…

И аз не знам много неща, някои не искам и да ги знам, обаче много искам да разбера, защо на всичките самотни майки, все бившите им мъже са виновни за положението им, как пък една не намери и грам вина в себе си? А ако наистина мъжете им са били боклуци от самото начало, защо по дяволите са раждали деца точно от тях? Та нима да родиш дете, е като да си купиш играчка от мола?  Пък като са били боклуци, защо на тях са родили дете, а после от никой друг не искат? А аз какво съм виновен за това и нима факта че имам дете, ме задължава да обръщам внимание САМО на жени с деца? А защо ми се сърдят, като не им обръщам внимание? Чисто любопитство, може и да има и други, но а поне нито съм срещал нито съм чувал за такива. И май вече не искам. А вие?

3 Comments

  1. Малии, този текст го бях забравил.. Голям серсемин съм понякога. А иначе – за вината: Повечето самотни жени, които познавам, са самотни, защото никога не са виновни, сгрешили и т.н. И аз абсолютно защитавам правото им да са винаги прави, но също така абсолютно не искам да имам нищо общо с подобни дървени глави.

  2. Защо не търсят вина в себе си? Може би защото за техен ужас може да я намерят, а на пръв поглед да се чувстваш виновен си е кофти, ама само на пръв, именно осъзнаването на собствената си вина за нещо е един от малкото ефективни начина да израстнеш, ако искаш изобщо…поне според мен.А глупави жени и мъже бол в крайна сметка, не разбирам много, дори не пиша от позицията на самотна майка, въобще не пиша от позицията на майка даже и въобще не знам защо пиша. Темата за вината у хората е любопитна.

Напиши коментар: