Съдия Елмазова

По мотиви от нещо в Кафето.

Стегнатото чаткане на токчетата отекваше в просторната зала на фоайето на конспирационния съд. Харакерния звук, заедно с изправената й походка и властното изражение на изпитото й лице, заслужено й бяха прикачили прозвището „Желязната лейди“. Конспирационен съдия Елмазова прекоси залата, като предизвика замлъкването на брътвежите на бързащите да се приберат по домовете дребни чиновници. Тя се устреми като ледоразбивач към изхода, предизвиквайки разпръскването на гледащите я със страхопочитание служители, подмина с неприкрито достойнство и високо вдигната брадичка охранителите  и без да кимне дори на служителя на НСО, който държеше вратата на лимузината, тя се гмурна в просторното купе на бронирания Мерцедес.

Половин час по-късно, съдия Елмазова влезе в 240 квадратовия, записан на името на дъщеря й апартамент, зартъшна тежката блиндирана врата и се облегна с въздишка на махагоновата й облицовка от вътрешната страна. Едва сега тя си позволи да отпусне властната гримаса на лицето си. Тежката работа през последната година вземаше своя дан и съдия Елмазова все по-трудно поддържаше маската на спокойна увереност, която носеше навън.

Машинално захвърли чантата си на шкафа за обувки, окачи палтото си и без да се преоблича се насочи към кухнята, за да си налее животоспасяващата доза Чивас Регал, станала традиция при прибирането й в къщи напоследък. Вече в кабинета си, тя се отпусна уморено в тапицирания с естествена кожа президентски стол, подвила крака под себе си като малко момиче и се отдаде на тежки мисли.

„Боже какво ми дойде до главата. Толкова години никакви проблеми с решенията, а сега… Преди винаги се знаеше, кой поръчва музиката, кой плаща сметката. Сега с този ДОПК… Първо едните го предложиха, задържахме го, защото очевидно щяха да паднат от власт. После другите взеха властта, но сега пък се обявиха срещу промените… А утре трябва да се произнесем с решение! То ясно, ама и тези май ще паднат от власт, и предишните може да се върнат, ама те пък сега нищо не казват – промениха ли си визията или не?“.

Съдия Елмазова разтърка образувалите се от напрежение черни торбички под очите и отмести по-надалеч чашата с кехлибарена течност. Решение трябваше да се вземе – тя вече знаеше как и не искаше да си замъглява мисълта с алкохол. Сухата й, покрита със старчески петна, ръка отвори чекмеджето на масивното писалище и извади от него малката кутийка, която винаги й бе помагала в момент на трудни решения. Тя извади от кутийката разръфано от многократна употреба тесте карти и започна да реди пасианс.

„Две от три за обявяване на поправките за противоконспирационни“ – взе решение тя и започна да реди картите. Искрящите й от надежда очи се впиха в картите и тя се съсредоточи в играта.

„Потвърждаване!“ – съдия Елмазова се облегна на стола и въздъхна облекчено. „Ами ако съм сбъркала в подредбата?“ – обезпокояващата мисъл проблясна в главата й. „Три от пет.“ – взе отново решение тя, припомнила си закона за нормално разпределение и решила да минимализира грешката с увеличаване броя на опитите.

„Пет от девет!“…. Ръцете й трескаво редяха картите, а очите с копнеж се вторачваха във всяка карта извадена от купа. Ритмичното тиктакане на високия почти колкото нея старинен часовник в ъгъла на стаята отмерваше вече трети час, откакто съдия Елмазова се бе заела да решава съдбините на страната. Тиктакане, което добавено към тежката нервна умора, леко започна да я унася и тя тежко поставила лакти на писалището, оброни глава на ръцете си. „Само две минутки!“

Тя си спомни една случка от детството, която също така бе вледенила сърцето й. Беше се заиграла в малката горичка край стърнището на родното си село, а родителите й заети с прибирането на сеното, бяха тръгнали заедно с тримата й братя, и я бяха забравили. Тя излезе на прашния път губещ се в двете посоки до хоризонта и крехкото й петгодишно тяло бе обзето от вцепенението на ужаса – не можеше да си спомни в коя посока бе селото. В главата й изплуваха приказките за разбойници, които отвличат деца, за мечки стръвници излизащи с настъпването на мрака… Бъдещата Желязна лейди се напишка от страх.

Съдия Елмазова се сепна в съня си и усети приятно затопляне около ханша. Осъзнала причината за затоплянето, тя бързо изтича към банята, за да съблече мокрите дрехи и да се измие. Погледа й се спря в огледалото над мивката – тя замръзна! Една карта се бе залепила на челото й! „Ето го провидението! Ако е червена, утре ще гласувам за отмяна; черна – ЗА!“ – тя бързо съобрази решението си с цвета на косата и очите на лидерите на двете най-големи партии. „Вале купа!“ – треперещата й ръка държеше картата на съдбата пред очите й. „По-точно няма как да е! Рус, с кафяви очи…“ – даже започнаха да й се привиждат семпли очилца с телени рамки върху бузестото лице…

На следващия ден, съдия Елмазова уверено гласува за отмяна на поправката на ДОПК, а изтерзаните й от същите тягостни мисли през изтеклата година колеги, единодушно я подкрепиха. Довериха се на безпогрешната й интуиция, тайната за която тя грижливо пазеше в малката кутийка заключена в чекмеджето на писалището…

Същият следобед, лидера на управляващата партия се обяви по медиите против отмяната на поправката … и съдия Елмазова отново се напишка в стола си, вече не насън, а на яве… Всъщност, картите не бяха излъгали, просто човека който тя бе припознала във валето купа, не беше вале, а дама купа…

 

Още от кухнята на българския елит:

http://rowancomments.com/premierski_nevoli/

http://rowancomments.com/maichini_nevoli/

Be the first to comment

Напиши коментар: