Съчувствие и състрадание

Не една и две мъдри глави през вековете са нищили въпроса: произход, същност и съдържание на понятието състрадание. Пък колко хора съм забелязал, че го бъркат със съчувствието – не е истина.

Произхода на състраданието, казват вехтите мъдреци, се заключава в представата ни, че сме на мястото на страдащия обект. Един вид страхуваме се за себе си, ако попаднем в неговата ситуация или състояние. Благородно изглежда на пръв поглед, но по своята същност си е дълбоко егоистично. И не само защото на практика се страхуваме за себе си, но и защото състрадаващия изпитва чувство на превъзходство – нали той в този момент не страда?

Съчувствието е нещо много различно. Човека които ни съчувства, страда, когато ние страдаме, но и се радва, когато ние сме щастливи. По своята същност, съчувствието е разновидност на любовта – казва Спиноза, и съм много склонен да се съглася с него.

Виж, състрадателния никога не се радва на нашите успехи, той не може да сподели нашата радост, той е с нас, но само когато сме зле. И по това се различават двата типа хора.

В този ред на мисли, нещо започнах да развивам алергия към състрадателните индивиди, първо – защото не ми е приятно някой да се чувства зле заради мен, второ – защото ми е рязко под достойнството някой да се занимава с мен, когато съм зле, но най-вече защото аз самия не искам да се чувствам зле.

2 Comments

  1. “състраданието” със-страдам, страдам с човека и “съчувствието” чувствам с него, е едно и също (compassion) . Другата различна от тях дума е съжаление -жал (empathy). Тя предполага , че стоиш над някого и не му помагаш.

Напиши коментар: