“Riders on the storm”

Има музика и музика. Една за настроение и тонус, друга за разпускане и релакс, трета за… а…е за каквото там ви дойде на ума, принципно се водя музикален инвалид. Има и една друга музика, една песен запечатала се дълбоко в амортизирания ми с високо градусови втори производни на гроздето мозък. Навяваща спомени за едно друго време, друго място и други хора. Времето на големите мечти и надежди, и… на малките но горещи и страстни любови. Неповторимите студентски години, вечния купон, който ни се искаше никога да не свърши. Когато нямаш нищо, телата са млади и стегнати и всички момичета са хубави (или ти се струват такива, според зависи от степента на интоксикация), алкохолът е евтин, и не мислиш за бъдещето на сериозно.

Деа, пак се отплеснах, от къде тръгнах, къде отидох. Ама то така, нас мъжете все към пиене и жени ни влече. Та по същество де, разхождайки се небрежно из нета, убивайки със завидна упоритост почивния ден, попаднах на това парче на The Doors от заглавието. В главата ми изплува една нощ на една плажна ивица и мъглата на сивото, и скучно ежедневие се разсея от образа на… хмм, да кажем, на едно момиче.

Помня фигурата й на светлината на отблясъците от огъня, дребничка, слаба, бавно поклащаща се в ритъма на музиката, с боси леко разкрачени потънали в пясъка крака. Помня силуета на бедрата й, очертаващи се под притиснатата от нощния бриз ефирна пола, отпуснатите покрай тялото, настръхнали от вечерния хлад, отрупани с гривни ръце, черните гъсти леко начупени от влагата коси, падащи свободно върху повдигащите потничето момичешки гърди…, леко отворените плътни устни с дъх на ром, а над тях… помня, ах помня тъмните й очи, гледащи ме изпод косите, впити в мен с оня опияняващ, изгарящ, едновременно срамежливо сведен, и порочно втренчен поглед. Поглед каращ кръвта ти да заври във вените, да забравиш битието,  да забравиш, че не сте сами,… Подлудяващ те, да желаеш, както никога не си желал, обещаващ горещата тръпка на преплетените влажни тела, да вкусиш соления вкус на кожата й, да чуеш сладкия стон на страстта, да се разтвориш в нея, да бъдете едно… И после отпуснати на пясъка, да гледате звездите, мълчаливо, без думи. Две изморени тела откъснати от реалността, свързани от сплетените пръсти на ръцете ви. Без мечти, без бъдеще, потънали в безвремието на нощта.

На сутринта – welcome to the real world. Ае няма да изпадам в подробности, ама ме скъсаха на изпита по висша математика, че и на поправката после, щото тогава пак се сетих за онази нощ. После и кандидат тогава, понастоящем вече бившата ми жена, две седмици ме гледа подчертано подозрително, как пък ги надушват тези работи значи… Изобщо не е лесно да си студент край морето. Тц.

Толкова от мен за музиката, добре, че настоящата ми жена не знае, за какво си спомням, като пускам разни вехти парчета на компа.

Girl ya gotta love your man

Take him by the hand

Make him understand

The world on you depends

Be the first to comment

Напиши коментар: