Премиерски неволи

По-бившият премиер изморено влезе в просторния си апартамент, с чувство на облекчение събу причиняващите мазоли официални обувки и нахлузи краката си в любимите си чехи – кученца. С бащинска обич прегърна изтичалите да го посрещнат две свои деца, целуна ги по русите главички, вдигна очи и се усмихна нежно на надничащата от кухнята съпруга:

– Имам малко работа, нали няма да ми се сърдите? После ще дойда да вечеряме.

Влезе в уютно обзаведения си в стил ‚Луи – 14-ти“ кабинет, небрежно метна сакото на облегалката на един стол, разкопча и второто копче на ризата си (първото по правило го носеше разкопчано, а и връзка не слагаше, защото много държеше да изглежда леко небрежен, бохем един вид, ама само малко… преди даже караше и мотор, но го сметна за прекалено, пък и опасничко си беше). Положи морно тяло на удобния диван и в тази си позиция лидерът на управляващата партия затвори очи, и се отдаде на тежки държавни мисли:

„Ей, няма оправия с тези завистници. Колкото и да се мъчи човек да им обясни, че това или онова е правилно за страната, все нещо напреки имат! Ти им обясняваш, че идва световна енергийна криза, те ти вадят някакви си разчети за цена на киловатчас. Скъпо било… Скъпо, ама след години хората ще ме благославят!“ В мечтите си, той се виждаше на гости на някоя баба в родопските села, дето още от вратата се втурва да му целува ръка:

-Жив да си чедо, че без теб щяхме да измрем от студ зимъска! – тя с благодарност поглежда трите електрически радиатора и печката „Раховец“ в стаята – Добре, че е електриката, иначе как щяхме да се топлим на село в планината!

От милата битова сцена, държавническата му мисъл полетя до Берлин, където той на световния конгрес за борба с енергийната криза, бащински потупва по рамото и успокоява г-жа Меркел:

-Аз като ви казвах да не си закривате АЕЦ-овете… Ама вие възобновяеми ще строите. Ей сега като настана световно безветрие…, а?

-Да, прав бяхте г-н Световен президент! – свежда тя виновно очи и си мисли за милионите чистокръвни арийци, греещи се като бруклински негри на запалени варели по улиците…

От там – отново на родна сцена той се виждаше, как с неприкрита скромност отказва преименуването на АЕЦ „Белене“ в АЕЦ „Сергей“ на двумилионен митинг-събор на БСП пред възобновения паметник на Бузлуджа…

„Защо всички са токова глупави и се занимават с някаква си енергийна ефективност, а не виждат задаващата се енергийна криза…“ бе последната му мисъл преди да се отнесе в лека дрямка след поредния изпълнен с трудна борба с човешката глупост и невежество ден…

BorisovБившият премиер, също отнесен в тежки мисли изтегнат в хамака на двора на къщата си в Банкя, тежко подръпваше от пурата си и проклинаше завистниците, който само за да му отнемат заслуженото удоволствие от прерязването на лентата на първата завършена магистрала в страната, бяха платили на ЕРП-тата да вдигнат сметките преди година и така да предизвикат бунтове и безредици… А той вече виждаше и табелата на изхода на цариградско – голяма, сива с бял надпис „Бойково шосе“ и от страни малка снимка, само метър на два, как маха в позата на Йосиф Висарионович приемащ Парада на победата…

А после щеше да асфалтира цялата страна… Почти си представяше милионите тирове на ден сновящи от Азия към Европа и обратно, а българския народ изобщо нямаше да работи, щяха да се издържат само от транзитните такси… „Как може да са толкова недалновидни хората, не виждат ли, че като се разтопят ледниците от глобалното затопляне, като се вдигне нивото на световния океан, и залее пристанищата, какъв бум на автомобилния транспорт ще настане? И вместо да си пушат пурите в хамака, като мен, да искат да работят… – проблясна в главата му миг преди пурата да падне на моравата и той да се отнесе в тежката дрямка на неразбрания политически гений…

Ore[arskiНастоящият премиер… Той всъщност е относително безвреден – скромно иска да докаже правотата на Марксистко-Ленинската икономическа теория за предимствата на плановата икономика и индустриализацията, и така да се запише, не само в учебниците по история на страната, но и в световната икономическа теория. Безвреден е, защото никой няма да му даде да се пробва. Шефа му иска да си издигне паметник приживе в средата на Дунав. И то не какъв да е паметник, безполезен като Айфеловата кула например, а полезен паметник, дето да дава светлина и топлина на народа.

 

Аз пък си пия спокойно питието и се радвам. Радвам се, че никой от тези не беше предвидил падането на метеорит на земята в близките години и не бе насочил бюджета на страната към ускорено изграждане на космическа програма, с последващо принудително изселване на населението в посока Марс… Можеше и по-зле да е, нали?

Be the first to comment

Напиши коментар: