Плажни неволи

Коментар към някаква статия от Rowan | 08.07.2011

Мила ми Милена, поради факта, че до преди няколко часа, имах удоволствието да общувам с една изключително красива, ослепително руса и със близки до съвършенството природни дадености твоя наборка на плажа върху теми от живота, докато детето си играеше с нейното братче на пясъка, ще ти отговоря накратко, за да те въведа леко в начина на функциониране, на болния ми и изгорял от слънцето към настоящия момент мозък.

Принципно, повечето учени, в чиято специалност стои “психо…”, упорито твърдят в последните години, че всяко срещнато от нас нещо в живота предизвиква сработването на индикатори в паметта ни, сравнявайки го с неща вече преживени, прочетени или видени. И на базата на нашия опит ние си формулираме мнение по въпроса като наслагваме шаблоните на спомените ни задействани от текущото събитие.

Та, за да ти обясня краткото си и пределно ясно мое мнение в предишният ми коментар, ще си позволя да ти разкажа една чута от мен история на плажа миналото лято. В една слънчева неделя, вероятно обосновано с пословичните ми мързел и разхвърляност, когато все пак успях да се довлека до плажа, намерих свободен чадър и шезлонг едва на последния ред – най-далеч от водата.

И там, докато блажено си прелиствах една тухла четворка, отпуснат под сянката и лекия бриз, спокойствието ми беше нарушено от една прилично шумна компания с работническо-селски произход, състояща се от три жени на видима възраст 25-26 и един младеж тип „извеждач“, от онези, дето имат каручка от сорта на “Пежо – 106” и се използват от жените за транспорт и плащане на бирата. Та, въпросната компания, по неведоми за моят ум причини, реши да се настани, иначе казано да се навре, точно над главата ми на неповече от два метра, върху пясъка над линията на чадърите, който се води свободна зона.

Като пряко следствие на тяхното нашествие в личното ми пространство, изразяващо се в разговор на висок глас, противно на моята воля и желание бях запознат в детайли със семейно – битовите проблеми на едната, най-гласовитата участничка в разговора. А те се заключаваха накратко в следното: въпросната млада дама, преди години имала бурна връзка с младеж от същото село (прости ми несъвършенството на моята памет, но кое беше селото – забравих), която връзка била едностранно прекъсната от ергенина, с неочакваното му изнасяне от страната в посока Испания, в търсене на по-добро препитание. Класически, оказалата се ненадейно госпожица вече, развъртяла бурен социален и не толкова социален живот в родното си село.

Ще пропусна подробностите, но с две думи се отнасяше до безперспективни младежи, живеещи с родителите си и символични, ако не и никакви доходи. Това продължило почти година, когато нашият герой от братска Испания се завърнал за месец от странство и нашата героиня смело му пристанала. Очаквано, идилията продължила точно до времето за заминаване на младежа обратно към страната с високите заплати и описаната до тук ситуация, по мои спомени, се повтаряла всяка година, в продължение на три лета. Фундаменталното й изказване, което ме предизвика да се обърна и да я доогледам, беше: “Аз още си Го обичам и винаги ще го обичам!”

Беглият поглед хвърлен през рамо, за доидентефициране външността на така красиво разказващата госпожица, ми показа разплуто същество с груба кожа и напукани пети, с изключително некадърно изрусена коса, обграждаща месесто и подпухнало лице. И в този миг ръждясалата машина на моята логика започна да сработва.

Това незнайно как измъкнало се от нечий алкохолен кошмар творение на (злата) майка природа, разбира се, че ще е влюбено във принца подвизаващ се на Апенините. Предвид цялостното и излъчване и описания от нея контингент ергени в родното й село, нейната мечта за успех в живота е завръщането на рицаря с припечелените из странството финикийски знаци. Толкова просто и ясно.

Та, затова, мило ми Миленче, така описаната от авторката семпла историйка, сработи индикаторите в празната ми глава и ми припомни описаната по-горе историйка, та и аз – тази, от плажа, еднозначно я класифицирах като кифла, та и героинята от статията така.

Защото кифленското, подобно на селенията, не е от произход, външност и богатство, а от начин на мислене.

Be the first to comment

Напиши коментар: