Оскотяването на нацията

Напълно съзнавам, че в речта си използвам доста чуждици. Не го правя, защото изпитвам някакви симпатии към другите нации, а за да предам по-пълно и да изразя по-образно нюансите на дадено понятие.

Примерно турцизма „софра“ носи в себе си аромата на тежка скара, национализма на шопската салата и тежкият махмурлук на домашната ракия, за разлика от привнесеното от запад „банкет“, което се асоциира със служебно събиране по някакъв повод на маса, неизменно започващо с реч на шефа и по правило организирано в работно време в държавните институции. Разбира се, „софра“ и „банкет“ са твърде различни от стерилността на американизма „парти“ (макар че партитата по традиция закономерно си преминават в банкети), а да не говорим за висенето на крак по коктейлите. За това последното: който е решил, че човек може да се чувства добре, като хапва и пийва на крак, е кретен изповядващ логиката на следователите на Държавна Сигурност, поставяли заподозрените на неудобен наклонен напред дървен стол и силна лампа светеща в очите!

И след толкова предизвикващото слюнкоотделяне включване, при спомена за неизброимите софри, банкети, партита и коктейли на които съм присъствал, да си дойда на думата, за която седнах да пиша. А тя е производна на руската дума „скот“ и в езика ни е по известна нейната производна „оскотяване“.

Дума широко използвана от Солженицин да опише израждането на човека до примитивна твар способна да разкъса гърлото на ближния си със зъби, за да оцелее. Дума изразяваща тържеството на животинския инстинкт за оцеляване над всичко, което би могло да се свърже с хуманизма.

Оскотяването, другарки и другари, не е свършило с ГУЛАГ, нито има шанс да свърши в обозримо бъдеще, защото оскотяването е продукт на глада и мизерията.

Затова оскотяването, в наши дни, е широко разпространено в държавите от третия свят, към които се числи и нашата родина. Нищо, че сме член на ЕС и НАТО. Икономическите показатели на България са съизмерими с тези на немалко бананови републики и съответно, немалко хора живеят на, или под прага на бедността.

Твърде далеч съм от утопиите на социализма за „равенство и братство“, за да седна да пиша рецепти за борбата с бедността на база преразпределение на благата, но по мое мнение, оскотяването води след себе си най-кървавите революции в най-новата човешка история. Затова е нещо, което трябва да се следи в полза на обществения мир.

Оскотяването на германците след убийствените репарации наложени от Франция и Англия след Първата Световна Война тласка младежта да се запише масово в редиците на кафявите куртки; оскотяването от глада създава бандеровците в Украйна, на които се противопоставят оскотелите от глад руски младежи записали се в редиците на НКВД; оскотяването доведе в 21 век сомалийските пирати, които отвличат и убиват хора за да се издържат; оскотяването създаде нигерийските Боко Харам, които възникват като организация бореща се с източването на петрола от страната им; оскотяването доведе на власт в огромни територии джихадистите на ИДИЛ и още много терористични организации.

Оскотяването на бедните е крайно опасен социален феномен, защото винаги ги тласка към крайните революционни идеологии: да стъпчеш, да смачкаш, да изселиш и дори да убиеш други човешки същества, за да можеш да се наядеш. Оскотяването довежда на власт диктатори, които после затвърждават властта си назначавайки скотовете в държавната машина – от там идват и репресиите срещу средната класа, интелигенцията и инакомислещите. Защото скотът се знае колко струва и всеки застрашаващ положението му става враг. Овчари и пъдари стават партийни секретари през 44-та и повеждат война за оцеляване на власт, последствията от която се усещат и днес.

Оскотяването у нас днес е в твърде ранна и безобидна форма, но съществува. Може да го видите в погледите на екзалтираните привърженици на Волен Сидеров на митинг на „Атака“, оскотяването лъха от хейтърските коментари на всеки форум – мен специално редовно ме депортират в Китай, Сибир и Северна Корея за обикновени разсъждения противоречащи на нечие мнение. Знам, че не се шегуват и имат ли власт, биха го изпълнили. Защото от глад и мизерия са загубили човешки облик.

Знам, също така, че страната не тръгне ли нагоре, броят на скотовете ще се увеличава. Всеки със знания и умения може да напусне страната, но скотовете никъде не ги искат и процентното им количество ще расте, а това над определено ниво става опасно.

2 Comments

  1. Може, но мъдрите филоложки глави писали речниците, твърдят, че произхода е от староруски 🙂

  2. Само ше вметна, че “скот” ( домашните животни на едно домакинство) , освен и руска,си е и напълно българска дума.

Напиши коментар: