Орач или поет?

Жената е като земята – цъфти и хубавее под лъчите на възхвалата и росата на комплиментите, но дава плод под тежката ръка на здрав орач.

Да не се чудят възпитаните младежи, защо момичетата ги предпочитат за компания, забавляват се на шегите им, усмихват се загадъчно на комплиментите, но в един момент престават да отговарят на обажданията, изчезват от сцената, за да се появят след няколко месеца, тикащи количка в компанията на някой мълчалив темерут с тежък поглед.

Защото вие възпитани младежи, сте влезли в ролята на небето: да подхранвате с лъчите си женската красота, да събуждате с дъжда плодородието й, за да може тя с красотата си да омае орача и плодородна да го дари с наследник.

Красивите слова, дори и да завъртят главата на жената, „пеперудите в стомаха“ й започват да пърхат под тежкият поглед на силния мъж.

Или, както го е казал класика:

„Стихотворението е една целувка, която подаряваме на света… Но само с целувки деца не се правят!“

Be the first to comment

Напиши коментар: