“Ода за последната цигара”

Полегнах си под плътна сянка
и мигом се унесох в дрямка,
но болка остра във ръката,
за миг ме върна на земята.

Погледнах аз и що да видя,
комар кръвчицата ми пие!
Забил хоботчето без жал
и смуче като невидял!

Замислих се за туй животно,
как може да е толкоз просто?
Не може ли културно да си цоцка,
а трябва да ми причинява болка?

И ярост кръвното ми вдигна
от тази крива парадигма,
за миг ми мина през главата
да му извия аз мъдята…

Но спомних си урока позабравен,
в училището старо преподаван,
разправяше ни даскала Зеленски:
„Комарите що жилят все са женски!“

И моята жена така
без жал изсмуква ми кръвта!
И малко й се струва та в добавка,
последната цигара ми изпафка…

Be the first to comment

Напиши коментар: