Може да сме безделници, но не сме без празници

Като един откровено мразещ труда човек, на празника на труда, по подразбиране и аз не се трудя. Което от своя страна ми дава възможност да попрехвърля новините из нета, че и някоя авторска статия покрай тях. Е няма такъв цирк. То има де, ама така се казва за благозвучие.

На 1-ви май нета е задръстен със статии, вещо проучващи и мъдро анализиращи произхода, смисъла и същността на празнуването на деня на работещите хора. Както беше по коледа, на 1-ви и 8-ми март… То несретниците с претенции за автори е ясно защо го правят – идва ред на някаква дата, на която се празнува нещо и ние умните трябва да се изкажем напреки, та да се откроим от стадото. Щото сме по-умни, та трябва задължително да мислим по различен начин от огромната маса глупаци.

Това е идеята на всички „празнични“ статии, независимо какво е поставено за теза. Бедната душичка на всеки непризнат „талант“ прозира между редовете и ако човек не се старае да вникне в разсъжденията на автора, идеята прозира от настроението на текста.

Болката авторска е ясна, още от времето на Оскар Уайлд: „Едно време малцина пишеха, но всички четяха. Сега, всички пишат, а малцина четат.“. А тези думи са казани в години, когато е нямало телевизия и радио (заради които почти никой не чете)  но най-вече интернет (в който всеки може лесно да публикува)…

И след като първомайски оплюх пишещото войнство( и себе си в това число), да си дойда на празника. От всичките тези на статиите, посветени на този така приятен и слънчев ден (поне във Варна), най-много ми хареса заклеймяването на почивните дни по някакъв повод, със многословен анализ за щетите на националната икономика и извод – колкото сме зле, с тези празници ставаме още по-зле.

Колко грижа за страната и народа струи от такива текстове – ум да ти зайде… Какви възвишени личности са тези автори, радетели за благото на народа…

Дръжки, всеки нормален човек обича да си почива и мрази да работи. По дефиниция работата е: Дейност, която извършваш, ама не искаш да я вършиш, но затова ти се плаща. А всеки човек, който няма поне 16 часа на ден за себе си е роб, независимо дали е банкер, държавник или не помня още какво, беше изброил Ницше, в до болка вярната си мисъл.

Така че нека да не се правим на по-големи католици от Папата. А хората на които им липсва работата в днешния ден – пичове и пи…( хмм, женският род на „пичове“ нещо нецензурен за получава), вие имате сериозен проблем, щото сте роби на самите себе си.

А икономиката на страната? Един почивен ден й е най-малкия проблем. България търпи 6 (шест) милиона лева загуби от Фейсбук ежедневно, щото хората киснат там, вместо да вършат това, за което им се плаща. Интересно колко ли губи от сайтовете и блоговете. Май не празниците са ни много, а пристрастеността към разглеждане на тонове безсмислици в нета. Каквато безсмислица представлява сам по себе си и този текст, който току ще прочетохте… Но не защото няма идея, а защото е почивен ден и времето е хубаво. Такива текстове се четат в работно време 😀

Be the first to comment

Напиши коментар: