Малко за настроение

Слънцето щом скрие взор,
излиза женският отбор
и във настъпващия мрак,
се подреждат крак до крак.

Млади плахи ученички
със нацупени устички,
от задръстени зубрачки,
се превръщат във свалячки.

Лелки щедро нагримиани
със прически ондулирани,
правят се на актуални,
но изглеждат ми банални.

Даже бабите от блока,
се нараждат във потока.
Цъкат злобно със език
и извръщат своя лик.

А луната скромно свети,
за да бляскат тез пайети,
мъжкото око да спират
и сърцата да замират.

Млади, стари – всички
са в сърцата си лисички.
Женското сърце не знае,
честно как да се играе.

Изходът е предрешен,
от съдията подарен
и във някой слънчев ден,
ти ще си опръстенен.

Колкото и да се пазиш,
най-накрая ще загазиш.

Be the first to comment

Напиши коментар: