Майчини неволи

– Мамооо, пък той ме пипа… – жално измяука момчето и сгуши главичка в скута на майка си. Пухкавото му телце, полегнало на масивния диван, се разтрисаше от сподавени ридания, а сълзите извираха от потъналите в бузките очички и мокреха роклята й.

– И играчките ми взехаааа! – продължи да хленчи детето – Какво толкова съм им направил, че ме мразят?…

– Няма мама, няма,… мама ще им каже на тях. Успокой се миличкото ми, мама ще оправи нещата… – ръката й механично галеше късо подстриганата косица на детето.

В просторната всекидневна на един от 206-те им имота настана тягостна тишина, разкъсвана, от време на време, от хриповете на момчето. Меката топлина от камината се стелеше из цялата стая, но не можеше да стопли леденото сърце на майката, въпреки аромата на горящите дъбови дънери, който се смесваше с киселата миризма лъхаща от 150 килограмовото тяло на развълнуваното момче и създаваше усещане за домашен уют.

Жената гледаше в упор стената и мислеше. Справедлива ярост обзе сърцето й: „Как не ги е срам, толкова пари им нададох, толкова статии във вестниците платих – схеми, компромати, изборите им спечелих, а те една шефска длъжност не можаха да дадат на детенцето ми! Излезли били някакви си да протестират – голямо чудо. И като всяко чудо за три дни! Ей на, какво стана? Протестираха, протестираха и се прибраха, толкова не можаха да устискат значи, та миличкото да се забавлява на спокойствие! Че и тъкмо му прилягаше… Ами да, той от малък си ги има заложбите за тая работа, колко пъти го хващах да наднича през ключалката на банята! Шпиончето на мама!“

Погледа й се премести към заемащия половината от отсрещната стена телевизор с изключен звук, на който един оплешивяващ бивш вътрешен министър жално се оправдаваше по една от малкото непринадлежащи на нея телевизии.

„И този и той, не ми стигат другите проблеми, ами и той ръка му пускал в министерския кабинет посред нощите. И то на рождения ден на миличкото ми! Толкова не може да си сдържа мераците! Смотаняк мизерен, с някакви си шест апартамента ще напира в нашата рода да влезе. Да ги направи поне 100, пък тогава да пуска ръка! Ами тъй де, да ни е малко от малко в категорията. Пък и гей браковете още не се приемат толерантно. Ооо, ще види той, мама още какви изненади му е приготвила. Тези привиквания в прокуратурата ще му се сторят като сън в лятна нощ!“

Майчинския инстинкт я извади от тежките размисли и тя погледна надолу. Момченцето се беше успокоило и сладко спеше, засмукало палеца на дясната си ръка. Мила усмивка за миг пробяга по иначе строгото й лице. Тя внимателно премести главата на сина си върху възглавницата и го зави с едно леко одеалце. После се приближи до масата и посегна към черното тефтерче с важни телефонни номера. Една идея й се бе зародила в главата и тя бързаше да задвижи по телефона могъщите колела на медийната машина, за да осигури едно по-светло бъдеще на детето си.

5 Comments

  1. Малии, кой написа в Гугъл: “през ключалката на банята” и попадна на трета
    страница от резултатите тук? Голям ентусиазъм се иска да разбереш, какво се вижда “през ключалката на банята”…

  2. Rowane, прояви малко съжаление към това момче.То преживя катарзис за който знаят само Станишев и “Кой, кой го предложи???”

  3. Rowan, поздравления! По-добра антиутопия не бях чел скоро 🙂

Напиши коментар: