Концепцията „Светът ми е крив“

Всички сме чували крилатите фрази: „На калпава ракета, космосът й е крив“, „На калпав водолаз, водораслите му пречат“, … и за още едно се сетих, ама то загуби давност с навлизането на лазерната епилация и самобръсначките “Жилет”…

На всеки нереализиран се писател, публиката не е дорасла да оцени неговия талант. На почти всички актьори, държавата им е виновна, че не спонсорира достатъчно театъра, на всеки … ае, така мога да продължа до безкрайност. А на всички заедно им пречи чалгата.

Истината е, като красива жена, която дори и дълго да ухажваш, пак може да не ти пусне – казва един вехт. Е, не го казва точно с тези думи де. Аз щото нямам немската упоритост на въпросния вехт да търся всемирната истина, ще се огранича до горните две групи недооценени таланти. Щото съм редовен консуматор на продукцията им.

За вкусовете на читателите – според мен има два типа книги. Едните са признати за класики, другите стават бестселъри. Класиките имат малко почитатели, защото се занимават с вечните философски въпроси и са писани от автори с огромен речников запас, и многостранна, богато разклонена мисъл. Практика са 3-4 сюжетни линии с по няколко разклонения от всяка. Тежки са за четене, още по-тежки за разбиране и осмисляне от средностатистическия затрупан от ежедневните битовизми читател.

Бестселърите, от друга страна, най-често са с една сюжетна линия, постничко написани, повърхностно разглеждащи ежедневни въпроси. Четох дори и едно интервю с Гришам: Аз съм второразреден писател – казва той. – Учил съм се от големите, но никога няма да ги настигна. Толкова мога, толкова правя.

Ако това е мнението за самия него на един от най-продаваните съвременни автори, то ти драги непризнат и неоценен писателю е твърде вероятно да си от категорията хора, мислещи си, че могат да пишат. Като читател на кубик, както на класика, така и на съвременна проза, мога смело да кажа, че като се изключи Стефан Цанев, в България в момента няма нито един автор, който дори да се доближава до умствения капацитет и стила на писане на вехтите класици. Ако ти не си дори на нивото на заливащата книжарниците посредственост, май си си сбъркал професията.

Пробвай нещо друго, вместо да се оплакваш, че чалгализацията на обществото те лишава от читатели. Познавам доста хора, които слушат чалга, но четат и Гришам. Явно едното не изключва другото.

Толкова за писателите, леко да спомена и актьорите.

Ходих преди няколко месеца на „Помощ жена ми е луда“ в изпълнение на Гърбов. Студената и откровено не ремонтирана от соца насам зала беше пълна. Залата пълна, но аз излязох с празна глава. Гледал съм Гърбов преди много години и с цялата си театрална некомпетентност, твърдя – върнал е назад. И то много, но все още пълни залата, дори и онази мизерна зала. Очевидно интерес към театъра има, но Гърбов няма интерес да се усъвършенства.

И не само той. Едни и същи афиши гледам във Варна всяка година, едни и същи постановки, едни и същи актьори от старото поколение окупирали сцената. Но не са на нивото на онова по-старо поколение на Калоянчев, Парцалев, Мутафова и компания. Да вземат уважаемите актьори, наместо да реват ежедневно за държавна субсидия, да понаучат нещо ново. Не да отбиват номера на сцената, а да ме накарат пак да отида да ги видя. Щото Гърбов вече ме загуби като зрител. Пък аз съм от непретенциозните. И не слушам чалга … трезвен. Ама и на него чалгата му е виновна и не само на него, а и на цялата гилдия.

Има си хора за всичко и концепцията чалгата ми е виновна, държавата безхаберна и т.н., пък аз съм толкова талантлив, вкарва писателите и актьорите във филма да се оплакват и да се опитват да променят обществото, вместо да привлекат вниманието на онази прослойка, която е жадна за изкуството им. Ама, колко по-лесно е да се оплакваш, вместо да се напънеш да станеш по-добър.

Идеята да промениш обществото така, щото да увеличиш консуматорите на твоята посредственост, е изначално губеща. Хората са такива, каквито са. Посредствените никога не са били, не са и няма да бъдат потребители на изкуство. Развивай се, ставай по-добър с всяка следваща книга, с всяко представление и ще имаш читатели и публика – онези, които и сега купуват Гришам, които по 3-4 пъти на месец ходят на кино. Ако не можеш, още Цицерон е казал: На втората не по-добра реч, слез от сцената, за да те запомнят хората в твоя зенит, във върха на славата. Не се излагай, а отстъпи пътя на младите.

Be the first to comment

Напиши коментар: