Жената

“Ежедневното постоянно общуване със собствената жена, може да се сравни с ръмящ дъждец, който ти капе в яката. Прибираш се вкъщи ежедневно, а той капе: в 20 часа – капе; в 22 часа – капе; и в полунощ – също капе; лягаш си в леглото – капе и в постелята.

Може, разбира се, да се научиш да не чуваш, как си капе. Но докато се научиш, колко ще ти се наложи да изтърпиш…

Друга работа си е, ако те няма вкъщи. Друга работа си е, ако ти плаваш. Жените не издържат в морето. Ти се прибираш и теб те посреща любов; реки от любов; потоци от любов с огромни размери; и очи на газела, а в тях сълзи; и гласът ласкав, нежен, като полева камбанка; а ръцете топли, и вече ти е припаднала на гърдите, положила е главица, затихнала като мишка, и мълчи, мълчи…

За това живота си може да дадеш… А как те тичат насреща…

Аз стоях и гледах, как те тичат. В този си период, аз можех само да стоя и гледам, защото в този си период бях ерген; а когато си ерген, ти стоиш на вятъра на пирса, като куче; обдухан и бездомен, бездомен, бездомен…”

————————————————————————

•Александр Покровский. “…Расстрелять” – Свободен превод от руски – Rowan

Be the first to comment

Напиши коментар: