Изпушване

Човек се чувства добре, когато прави това, което иска и зле – когато прави това, което трябва. Всички норми на обществото противоречат на свободата на личността – онова малко животинче в нас, което се радва, когато правим това, което искаме. Но нормите на обществото са измислени за всеобщо благо, а не в нечия лична угода. Хората са уникално различни, но за да живеят заедно без ексцесии, трябва да се подчиняват на единни правила – по този въпрос не споря.

Реших, обаче, да споделя, едно наблюдение за степента на ограничаване на животинчето, което дреме в нас.

Шопенхауер го нарича „воля“, Фройд – „подсъзнание“. Между другото, последният твърди, че всички неврози произтичат от противоречието между това, което подсъзнанието иска да правим и онова, което съзнанието твърди, че трябва да правим. Пък мое мнение си е, че крайните ексцесии са по-характерни за по-контролираните общества. И ако балканските субекти се задоволяват с изхвърлянето на опаковката от вафла, в Щатите през месец някой хваща оръжие и застрелва десетина човека в някое училище. Просто тук нормите са по-малко и рядко се спазват, а в Щатите всичко е под контрол, затова и родните изпускания на парата са по-безобидни. А в подредена Германия, нощния живот е далеч по-разюздан, да не кажа перверзен, от колкото обитателите на родната кочина могат да си представят.

Явно, колкото сме по-примерни през деня, толкова повече простотия избива през нощта. А където хората са под контрол денонощно, периодично някой изпушва тотално.

Ницше развива една теория за изпускане на клапана с пример от древногръцкото общество. Онези са имали Дионисиеви празници. Определено време, когато някъде извън града се прави купон, ядене и пиене до посиране, театър с най-отявлена политическа сатира и безразборен секс. И нищо от това, което си направил на празника, не ти се отчита после. След седмица разпускане, хората се прибирали в града и живеели изключително примерно… До следващия празник…

Май древните са били по-умни от нас, ако и да не са боравили с терминологията на науката Психология.

Be the first to comment

Напиши коментар: