Геймъри срещу TV маниаци

Особено ме забавляват мини войните в нета, но най-вече тези, между спорещите за принципно еднакви неща. Направо ми пълнят душата лютите битки между феновете на сериалите и „риалити“ програмите. Спорят разбий’ш ли, кое било по-полезно за интелекта, мирогледа и нравите,… докато дойдат навъсените геймъри и не ги изнесат с картечни откоси, издигайки в култ координацията и рефлексите.

По темата – всяка прекаленост е симптом. Принципно, всякое човешко същество има нужда от разтоварване. Дали ще киризи телевизия, ще кисне в сурат-тефтера, ще джитка някоя игрица или просто замислено ще си чеше топките умно забило поглед в стената – все е изключване на централния процесор, ангажирайки го с ненапрягащи дейности.

И всеки фен ще посочи маса положителни аргументи в полза на любимата му дейност за целенасочено и систематично убиване на времето. Сериалите развивали житейската философия, фейсбука бил за поддържане на контактите… игрите за координация… Принципно има нещо вярно, но се обзалагам, че има куп други дейности, дето развиват посочените качества в пъти по-добре при значителна икономия на време. Чакай сериал да ти даде житейската философия на 10-те томчета на “Човешката комедия”, общуването с това за което хората се представят в социалните мрежи с контактите от един купон,… ремонта на някоя домакинска вещ с гейменето… Така че нека не се лъжем, че се усъвършенстваме по този начин. Да си признаем, че просто разпускаме.

Проблем става, когато някоя от горепосочените дейности, престане да служи като отдушник и превърне индивида в служещ на нея. Когато той започне да пренебрегва необходимите и полезни дейности за сметка на дейността за почивка. Превръща се в перманентно “почиващ” индивид. Това е момента, когато разтоварването се превръща в бягство от реалността.

Щото колкото и сериала да изгледаме, общуването с хората требе да си го правим на живо, кога ти затрябва приятелска помощ, чакай някой от ФБ френдовете да ти помогне, а който и левъл да си в някоя игра, заплатата ти се определя от левъла ти във фирмата. Демек меродавни за реалното ни положение и състояние са реалните ни знания, умения, постижения и резултати. А за тях трябва да действаме в реалния живот и толкова. Просто щото не се храним виртуално например. И ако някоя “почиваща” дейност ни яде прекалено много време, страдат другите дейности, необходими ни за реалното живеене. Симптома на границата от почивка в бягство от реалността е, когато някой в къщи те извика да свършиш нещо, а ти не реагираш, щото разбий’ш ли, точно в този момент правиш не’ква супер-мега-гига важна безполезна дейност.

И както започнах в началото – всяка прекаленост е симптом. Телевизията, нета, игрите са виртуални дейности. И предпочитащите ги индивиди просто се страхуват да живеят в реалния свят и съзнателно избират да “живеят” във виртуалния. А това създава проблем, щото просто няма как да се преселим там. Реалността, колкото и да я пренебрегваме, чука на вратата, и колкото и да отлагаме сблъсъка си с нея, това не го прави по-лесен или лек, смея да твърдя, че даже го утежнява. Получава се не затворен кръг, а спирала надолу.

Be the first to comment

Напиши коментар: