Дефиниране на проблема

Продължение от “Кой е виновен”

Когато имаме проблем, трябва да вземем решение, как да го решим. Невземането на решение, със затрогваща упоритост отказва да разреши проблема, напук на твърдението на Сун Дзъ, че ако стоиш на брега на реката достатъчно дълго, можеш да видиш, как по нея се носи трупът на твоя враг. Онези жълтите това им е житейската философия – индивидът няма значение, поколения може да минат, докато вселената се подреди по подходящият начин, но все някога ще се подреди. Кога зарязаха тази идея и започнаха да вземат решения, тогава и започнаха да генерират по 7-10% растеж всяка година.

Нашата страна определено има проблем. Някои ще кажат, какъв е проблема, нали винаги имаме правителство, пък било то и служебно? Само дето правителството е една трета от властовия апарат. Органът упълномощен да ратифицира и въведе в действие международни договори, например, е парламентът. Да не говорим за разни дреболии, като реформи в различни сектори. То след последните избори не могат да се разберат кой ще кара влака, пък камо ли да се разберат по кой коловоз ще върви този влак. Но имаме ли проблем, трябва да се вземе и решение.

Пък теорията за вземане на решения, има и такава теория, поставя като първа стъпка в процеса за вземане на решение – дефинирането на проблема.

Едни казват – съдебната система не работи. Но тя съдебната система търпи остри сътресения при всяка смяна на управляващата партия. Всеки виден политик от най-новата ни история, под понятието “съдебна реформа” разбира поставянето на съответните места в съдебната система на “правилните” хора и те ще решат проблемите.

Същото твърдят политиците и за образователната и за административната реформа.

Пък аз виждам проблема в промяната на политическите течения. Едните дойдат на власт и уволнят всички топ-чиновници, и назначат “правилните” такива. След избори, новите управляващи казват: – Онези ви излъгаха и назначиха грешните хора, но ето ние сега, като уволним “грешните” и назначим “истинските правилни”, и всичко ще е по мед и масло. Следващите… Май няма смисъл да продължавам. Ако слушаме политиците – ние сме прости и никога не избираме “правилните” политици, които да назначат “правилните” чиновници.

Аз пък казвам, че проблемът на страната се нарича “политическа нестабилност” и не се заключава в политическата неразбория след последните избори. Дори след пълен мандат на парламента, винаги идва някой различен на власт и почва да дърпа чергата в различна посока. Мамка им на бившите управляващи, как пък все са теглили държавата в погрешна посока. Само дето в сегашният парламент всичките в едно или друго време са били на власт и понастоящем влизат в категорията “бивши”.

Предлагам да набием канчетата на гласоподавателите, да им обясним коя е правилната партия, те послушно да си гласуват винаги за нея и да си решим проблема с политическата нестабилност.

То навремето хубаво си имаше Член 1-ви, защо го отменихме, а не сменихме само БКП с ГЕРБ, РБ, Атака или както там се разберат политиците. Може боксов турнир да си спретнат и да се договорят коя партия да запишем в Конституцията.

България 45 години беше изключително политически стабилна … и също толкова технологично изостанала. Дедо Тошо може и безчет болници, училища и пътища да е построил, но западните държави, за същото време, построиха повече и по-хубави. Излиза, че Член 1-ви не е решение.

Много здраве на феновете на ГЕРБ. Ако целта беше да построим държава със силно изразени функции за борба с пожарите и задължителна физическа подготовка – няма проблем, но дали на някой ще му харесва да живее в такава държава? Нещо ми се привижда картината на “451 по Фаренхайт” – държава управлявана от пожарникари, които не гасят пожари, а горят книги. Имаше в ГЕРБ май политик, който презира книгите и гордо се хвали, че за целият си живот е прочел само “Винету”. Аз пък съм чел Бредбъри и не ми се живее в пожарникарска утопия.

За социалистическа утопия също не ми се мисли, аз поне помня, какво беше през социализма. Мерси – “45 години стигат”.

Ако искаме вечно реформираща се държава – да изберем Реформаторите. Те откакто се пръкнаха, все се реформират и накрая май ще се разформироват. Тъкмо ще доразформироват държавата и така няма да имаме проблем. “Няма държава – няма политическа нестабилност на държавата” – май имаше виден политик, казал нещо подобно.

Между другото, и ДПС на власт ще бъде същото решение. Ставаме провинция на Р. Турция и решаваме проблема с Р. България. Кардинално.

А може би националистите от всичките им разновидности? Същото решение, като предходното, предвид отношението им към турското малцинство и способностите на турската армия да защитят етническите си братя от геноцид. Ердоган, за разлика от Путин няма да се задоволи само с една част от страната ни – и той ще възстанови историческата справедливост на Османската империя – и готово. Нямаме проблем с политическата нестабилност на България.

Да не изброявам всички, но властта в ръцете на последната партия получила субсидия за над 1% гласове, аз няма да издържа, предвид култовия хит на Светльо Витков “Боли ме гъзъ”…

Пък коалиция между всички политически субекти, за мен би изглеждала като държава с Член 1-ви в Конституцията: България е пожарникарска монархия със социалистически манталитет, с официален език Турски, в процес на разформироване, под вещото наблюдение на кадрите от бившата ДС в съдействие с националистическите психопати и национален химн “Боли ме гъзъ”.

Това, разбира се, е също решение на политическата нестабилност, но аз в такъв случай ще завърша, като немския класик, по повод религиозните конфликти:

“Господи, ако тези са в твоя Храм, аз ще го подмина”.

 

Be the first to comment

Напиши коментар: