Да разбереш някого

Основният проблем на жените с които съм живял, е, че се опитват да ме разберат. Аз нямам проблем с това им хоби, но тях много ги вбесява, лутането в мъглата.

Човек винаги разбира едно нещо, като го приведе към нещо познато. Класическия пример за това са зодиите. Изобщо не оспорвам, дали или има нещо вярно в тях, първо – защото не съм чел нищо по темата и второ – защото изповядвам друга философия. Но всяка жена с която съм се запознавал, първо иска да разбере коя зодия съм. За да ме вкара в клишето на нещо познато за нея. Опитва се да ме разбере от раз.

Е, при мен от раз не става – затова казах „мъглата“ в началото, поради простата причина, че утре няма да съм същия, какъвто съм днес. Още по-малко след месец. Примерно в момента чета „Йосиф и неговите братя“ (успях да си докопам първото и единствено пълно издание на български). А Томас Ман е от онези писатели, които пишат за мироглед, прокарват с романите си житейска философия. И променят хората малко или много. Специално дедо Томас изповядва философията на Шопенхауер, но без сексизма и мизантропщината на последния.

Между томовете на „Йосиф …“, ще наместя и трите тома на „История на философията“ и „Феноменология на духа“ на Хегел. Който, между другото, е яко критикуван от Шопенхауер. С други думи, за две – три седмици ще видя две коренно противоположни гледни точки за живота и човека, на двама от най-известните немски философи, едната през погледа на Томас Ман. После ще си ги наместя с гледните точки на останалите, които съм чел и с преживяното от мен. Не знам какво ще се получи от мирогледът ми след това, но ми е интересно да разбера.

Друго мое наблюдение е, че ако четеш нещо за да го научиш, то нищо не научаваш. Ако го четеш от любопитство и за удоволствие, то ти остава, променя те и го помниш за цял живот. Четенето ми е хоби, наред с ходенето на плаж и митлосването из страната – всеки си има право на хоби нали?

И с това ми хоби, усилията на жената да ме разбере, са предварително обречени на неуспех. Докато ме вкара в някаква позната на нея рамка и аз вече съм другаде. Това, обаче, странно защо я изкарва от нерви…

Пробвали са ме с аргумента: „Ти се страхуваш да бъдеш себе си!“. Е кой „Аз“ да бъда? По последни достоверни сведения от майка ми, родил съм се три кила и половина врещящо и посрано парче месо, без да знам нито една дума. После съм научил някои неща от хората, живота и книгите. И съм се променял. А може би е трябвло да остана на ревящото си състояние, та да е по-лесно на жената да ме разбере?

Кой съм всъщност? Аз 40 години вече съжителствам със себе си и не мога да разбера, пък някои форумни капацитети се опитват да ме разберат от два коментара под някоя статия. Към днешна дата съм човек, който написа горното по повод препъването си в томовете на Хегел – трябва да си правя нова библиотека очевидно.

Be the first to comment

Напиши коментар: