Черно – бяло зрение

Да ме прощава някой, ако в този текст звуча досадно и скучно, но някои неща просто не могат да се кажат с ирония. Или поне аз не мога, за което предварително се извинявам, но темата ми се струва интересна.

Забелязал съм, че голяма част от неразбирането между хората се дължи на грешно тълкуване на законите на логиката. Само за пример – много хора смятат, че ако намериш някакъв кусур на нещо, то автоматично става лошо и колкото и аргументи в полза на добрата му страна да добавяш, те пак си го считат за лошо. То че егото им си взема своята лепта, едно на ръка, но лошото е, че си вярват – та нали в нещото те са намерили някаква лоша страна?

Според формалната логика, обаче, понятията, които носят обратен смисъл, се делят на две групи: противоречиви и противоположни.

Противоречивите понятия са тези, на които обратното се образува с добавянето на представката „не“ към основното понятие.  И всички съществуващи неща са или в едното, или в противоречащото му. Примерно: хора – нехора; честен – нечестен; бременна – небременна и т.н. Сетих се за: “Скъпи, аз съм малко бременна…”.

Тук важи „законът за изключеното трето“ – достатъчно е да докажеш принадлежността на обекта към едното понятие или непринадлежността му към другото. Трета възможност не съществува. Ако докажеш, че нещо не принадлежи към нечовеците, то може да бъде единствено и само човек. Същото важи и за теста за бременност – има само два варианта…

Противоположните понятия, от своя страна, се характеризират с голямото многообразие на междинни стойности, образувани от съчетаването в различна степен на двете крайни понятия.

Ако вземем белия и черния цвят, между тях съществува безкрайно множество от нюанси на сивото,  а крайните, абсолютни стойности са трудно постижими. Човека даже и бестселъри написа за нюансите на сивото…

Добър-лош“ е друга широко дискутирана двойка противоположни понятия, с която и започнах. На практика едва ли съществува абсолютно добър или крайно лош човек, всички сме някъде по средата на скалата.

Голяма част от хората, обаче, по някакво първо впечатление поставят тези, с които се запознават в една от двете крайни стойности и завинаги ги считат за такива. На подобни хора казвам, че виждат черно-бяло.

Ако някой за тях не е абсолютно чисто бял – те го смятат за черен. Или обратното споредзависи песимисти ли са или оптимисти, първото впечатление или някакво предубеждение.

 

Be the first to comment

Напиши коментар: