Българската позиция

Единственото нещо по-лошо от това да заемеш грешната страна по даден въпрос, е да не заемеш ничия страна. Дори и грешната позиция, все пак ти гарантира място в редиците на хората имащи смелост да застанат на някоя страна, докато липсата на ясна позиция, те поставя в незавидната роля на неуверения човек, очакващ изхода на мача, пък тогава да си избере, на кой отбор да е фен.

Твърдата позиция е на човека със силна воля и е в пъти за предпочитане, пред безхарактерния мухльо, очакващ последния сигнал на съдията. Защото на първият може да се разчита за в бъдеще, дори и ако е срещу теб сега, а на втория никога не можеш да имаш доверие.

Ако в живота на обикновените хора, подобно нещо може да те лиши от авторитет в тайфата или фирмата, на международната сцена, подобни действия се пишат с главни букви и се помнят дълго.

За тази позиция на уравляващите в страната ни тръгнах да пиша. Ама няма да налагаме вето, но не сме и за големи санкции. Последно? „Може ли кило сирене, ама не точно кило, ами около кило“ – имаше такъв виц навремето. Който знае продължението му, може и да не чете нататък. Вицовете не са измислени случайно.

Дали или да се наложи вето на санкциите срещу Русия, и кое би било по-изгодно за страната ни, неслучайно е в прерогативите на КСНС. Там се събират хората с достъп до цялата налична информация както за положението на страната и за състоянието на външноикономическите ни връзки, така и с трибуна да обявят в международен ефир, какво мислят по казуса Крим. То и на децата им е ясно, че позицията ни трябва да зависи от интересите на страната. Някой да не си мисли, че другите държави правят нещо в свой ущърб? „Няма вечни приятелства, има вечни интереси.“ – е казал дедо Уинстън преди около век.

В момента от там се чува: „Ние сме много бедни, ще подкрепим ЕС, ама първо той да ни гарантира, че няма да ни остави, ако Русия ни спре кранчето.“

Не е срамно да си беден. Не е срамно дори да си признаеш, че си бeден, срамно е да се навеждаш пред който ти плати повече. И професия има такава – практикува се даже не с навеждане, а с откровено лягане под този който ти плаща. За най-древна я спрягат, но никога не е била уважавана. Държим се като наложници, а после чакаме някой да ни уважава. Не се прави така, не и ако искаш да имаш авторитет, ако искаш мнението ти да има тежест и най-вече, ако искаш да имаш съюзници.

А коя позиция е по-изгодна? Тук вече си е лично мое мнение.

От една страна, България е енергийно зависима от Русия. Няма да припомням, какво се случи по време на газовата криза 2008-ма. Дотолкова сме зависими и толкова нямаме резерви да оцелеем за повече от седмица, ако ни затворят кранчето на газта, че няма и накъде повече.

От друга – на някой да не му е ясно, че процеса в Крим е необратим? Това беше, нито Русия ще си позволи повече, защото няма интерес, нито запада може да промени нещо, при условие, че населението на полуострова е твърдо проруски ориентирано, да не кажа, че болшинството от хората там се имат за чисти руснаци.

Всичко което може да направи западната общност е да продължи да се цупи още малко, колкото за фасон, дето се вика. Нито Европа има сметка от прекратяване на руските доставки на природен газ, нито Америка може да се намеси със сила. Те пък последните на два пъти насмалко да си фалират страната през последната година. Затънали са до шия в дългове и локални конфликти по целия свят. Само до Крим им е в момента, а открит конфликт с Русия си е чисто безумство.

Да не говорим, че Путин още не е поискал подкрепата на Китай, за да не им се чувства длъжен за в бъдеще. Но ако я поиска, ще я получи. Тогава запада ще трябва да капитулира позорно.

Едно вето на санкциите, а защо не и признаването на референдума в Крим, тъкмо ще даде шанс на големите в ЕС да се оправдаят с нас за отстъплението си. И ще го направят с чест, без да се налага Путин да им спира и на тях кранчето с газта. Ако Германия, и скандинавците могат да си набавят синьо гориво на по-високи цени, то в ЕС има доволно много страни в положението на нашата, дето треперят пред една мащабна газова криза предизвикана от Русия, в отговор на санкции. Официално ще ни се нацупят и на нас, но реално, ще им направим услуга.

Такава твърда позиция не само би ни защитила от руско извиване на ръцете, но и би издигнала страната ни в позицията на балансьор във взаимоотношенията ЕС – Русия. Да не говорим, че може да ни донесе облаги от страна на огромния руски пазар. България загуби позиции на този пазар с членството си в НАТО и ЕС, а в замяна получи „привилегията“ да стане пазар за техните стоки.

Но така, не само че нищо не печелим, а губим авторитет. Никой не обича двуличниците. Пък и ЕС така или иначе ни мери с двоен аршин спрямо по-западните страни членки, като потенциално проруски ориентирана страна. Сравнете присъединителните договори, субсидиите. Полша, Чехия и Унгария, че и някои други, винаги са били по-силно подпомагани от нас. Да не забравяме и двуличието им около Шенген. Имаме си и мотив  (зависимостта от Русия, от която ЕС ни най-малко не ни помага да се отърсим), и повод (необратимото присъединяване на Крим), липсва ни кураж и държавническо мислене.

Be the first to comment

Напиши коментар: