Болни родителски амбиции

Някои неща не е хубаво да се казват. Не защото не са верни, а защото на хората не им харесва да се говори по този начин. Преди два-триста години, ако не ме лъже паметта, е живял един французин, който изключително много е бил мразен от съвременниците си. Пък е написал човека една единствена книга именувана „За ума“ и никого не е задължавал да я чете. За ума ще си мисля друг път, днес, обаче, се сетих за една друга негова мисъл:

„Хората създават поколение по три причини: за да се преродят, за да запълнят времето си и за да имат над кого да упражняват власт.“ Е, не се учудвам, че френското общество го е ненавиждало.

Хелвеций е вехт, но ако напишете в Гугъл Синдрома на опразненото гнездо или Болни родителски амбиции, ще откриете изключително много резултати, водещи към статии на известни и неизвестни съвременни психолози. Пък човека си го е казал в едно изречение навремето…

А дали е прав? Та не е ли, свръх взискателността на родителите по отношение образователното и кариерното израстване на децата, точно желанието да се преродят в нещо по-добро от себе си? Да постигнат наследниците им това, което те не са могли? Иначе мотивът на родителите е железен: Искам най-доброто за детето си! Чичко Гугъл казва: Болни родителски амбиции.

А кое е по-добро за един човек: да бъде щастлив автомонтьор или нещастен мениджър? Едни хора са щастливи с малкото, което имат, други са нещастни на яхтите си. Децата желаят това, което им е дошло от възпитанието от родителите, а ценностната система на човека определя кое е добро и кое лошо.

Ако в едно семейство се издига в култ кариерното развитие, детето никога няма да се чувства добре, докато не заеме един ден висока позиция. Пък тези позиции са малко, не може всякой да работи на бюро, трябва и картофите да се копат. И така излиза, че 90% от децата, са осъдени да бъдат нещастни… Всъщност, кое е по-важно: да заемаш някаква позиция или да се чувстваш добре?

А знаете ли, познавам хора, които копат картофи и са щастливи. Защото никой не им е казвал, че имат данни за шеф, творец или нещо друго, което са искали да бъдат родителите им. И никой не им е набивал в главите, че да работиш е нещо лошо, презряно или най-малкото непрестижно. Други са им приоритетите в живота, други са им ценностите.

Те са тъпи, смотани и ограничени – ще каже някой. Хмм, първо – на тези мои познати изобщо не им пука, какво си мисли някой друг за тях. А второ – дали този някой, ще има смелост да застане пред огледалото, да се погледне сам себе си в очите и да си зададе въпроса: Аз щастлив човек ли съм?

Толкова за прераждането, за запълването на времето и упражняването на власт, че пиша друг път.

2 Comments

  1. И нашите родители и те от родители са възпитавани…

  2. Всъщност тези, дето копат картофи не са много щастливи – особено като им ги изкупят накрая на сезона за жълти стотинки… а тези с яхтите са най-щастливи във фейсбук, ама те там пък живеят, както и да е…

    за родителте и амцициите: всъщност родителите ни цял живот копат и си мислят, че на яхта е винаги за предпочитане… поне за снимка у ФейсО

Напиши коментар: